Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г.

Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Никола Георгиев Иванов от гр. Перник чрез адв. Босев срещу решение № 32 от 7.03.2013 г., постановено по адм. дело № 17/2013 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 718/28.12.2012 г. на началника на Първо РУП при ОД на МВР - Перник за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че както административният орган, така и административният съд неправилно са приели, че жалбоподателят не е обосновал наличието на основателна причина за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът, началникът на Първо РУП при ОД на МВР - Перник, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административният съд - Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на Никола Иванов срещу изричен отказ рег. № 718 от 28.12.2012 г. на началника на Първо РУП при ОД на МВР - Перник за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Като се е позовал на строго формалния характер на административното производство и с оглед съдържанието на изрично подаденото пред началника на Първо РУП - Перник заявление за издаване на разрешение, решаващият съд е приел, че производството е по реда на чл. 87 от ЗОБВВПИ. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, е заключил, че по делото се е установило съществуването на възприетото в оспорената заповед материално-правно основание на отказа. Съдът е счел, че посочените от Иванов обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самооохрана, респективно - не налагат необходимост за жалбоподателя да разполага с оръжие. Преценил е, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Приел е за недоказани твърденията за необходимост от самоохрана, като правилно е посочил, че извършването на търговска дейност от дружеството, чийто служител е Иванов, и пренасянето от последния на големи парични средства в брой не покриват критериите за необходимост от издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Административното производство пред началника на Първо РУП - Перник е започнало с искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, което правилно е разгледано като искане по чл. 87 от ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. В конкретния случай, при така установената фактическа обстановка правилно е прието, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изведено е заключение, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против обжалваното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за извършвана търговска дейност от дружеството, чийто служител в Иванов, и необходимостта същия да пренася крупни парични суми в брой, не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоохрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. В този смисъл Административен съд Перник е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,