Решение № 214 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2019 г.

Решение № 214 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5194265/27.11.2018 г., уточнена с молба вх. № 3569/15.04.2019 г. на Х. Г. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 5118/26.07.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 14991/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 81/22.08.2017 г. по гр. д. № 34574/2014 г. на РС – София. С атакуваното решение са отхвърлени претенциите на Х. П. срещу Висше строително училище "Любен Каравелов" – гр. София за заплащане на сумите: 513. 46 лв. за периода от м. 09. 2012 г. до м. 11. 2012 г. и 2 230. 16 лв. за периода от м. 04. 2013 г. до 07.03.2014 г. – разлика в действително дължимия коефициент (от 0. 6% до 1. 2%) за трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит; 1 225. 44 лева – разлика в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изчислено при дължимия коефициент 1. 2%; както и обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху посочените главници, съответно от - 85. 67 лв. за първата; 165. 01 лв. за втората и 29. 67 лв. върху третата главница. В писмен отговор ответната страна ВСУ "Любен Каравелов" – гр. София, представлявано от юрисконсулт К. Т., поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, респ. нови писмени доказателства, са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдяни по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани, поради неприобщаването на тези документи по делото. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност. В случая, представените пред ВКС – Протокол изх. №ИТ-П-12047/19.09.2014 г. за извършена по сигнали на служители проверка от Главна инспекция по труда – София във висшето училище и Заповед № 1133/25.11.2014 г. на ректора на ВСУ "Любен Каравелов" – гр. София - имат характера на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и обуславят исканата отмяна на влязлото в сила решение. В производството по делото молителят е заявил твърденията си във връзка с дължимостта на сумите, произтичащи от разликата в неправилно и едностранно определен и начислен от работодателя коефициент за трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (трудовото възнаграждение на Х. П. за процесните периоди на съществуване на трудовото правоотношение и обезщетението му при пенсиониране са изчислени и изплатени при коефициент 0. 6%). В тази връзка ищецът е въвел твърдения, че за действията си, касаещи едностранното намаляване на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (не само по отношение на него, но и на други служители във ВСУ), на работодателя са дадени задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения при извършена от ГИТ - Дирекция "Инспекция по труда" – София проверка. Данни за тези обстоятелства се съдържат в представените в производството пред ВКС писмени доказателства - Протокол изх. № ИТ-П-12047/19.09.2014 г. на ГИТ – София и Заповед № 1133/25.11.2014 г. на ректора на ВСУ "Любен Каравелов" – гр. София. Тези доказателства установяват правнорелевантни факти от значение за делото, нови са по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а несъбирането им пред решаващата инстанция не се дължи на процесуална небрежност на молителя. Видно от изложеното, подадената молба за отмяна е основателна, поради което следва да бъде уважена, а делото - върнато на въззивния съд, който като съд по съществото на спора при новото разглеждане да обсъди и съобрази новите доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в настоящото производство, съобразно крайния изход по спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение