Решение № 2507 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2017 г.

Решение № 2507 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Я. против решение № 4337/28.06.2017 г., постановено по адм. д. 4535/2017 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалното право и процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, решение № ЗЗ/04.04.2017 г. на секретаря на Столична община – район "О." и да бъде постановено ново, с което да се върне делото като преписка на административния орган с указания да бъде предоставен достъп до поисканата информация в подходящ срок. да се задължи ответната страна да му предостави исканата информация. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът секретаря на Столична община – район "О." оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4337/28.06.2017 г., постановено по адм. д. 4535/2017 г. по описа на е отхвърлена жалбата на О. Я. против решение № ЗЗ/04.04.2017 г. на секретаря на Столична община – район "О.", с което му е отказан достъп до поисканата от него със заявление вх. № РОБ 17-ОИ94-2/13.03.2017 г. информация. Административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Първоинстанционният съд е приел, че поисканите от О. Я. документи следва да се намират в архива на общината, но копия от тях могат да му бъдат предоставени като административна услуга, а не по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран в срок с жалба от лице, което е адресат на акт, издаден от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че О. Я. като съсобственик на сградата, за която се отнасят поисканите от него документи (одобрен инвестиционен проект, документация части АС, ЕЛ, ВиК, ОВ и технология, разрешение за строеж) разполага с възможност да се снабди с тях като заинтересовано лице по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая преценката на АССГ е в синхрон с разпоредбата на чл. 8 от ЗДОИ доколкото от съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация е видно, че О. Я. иска да получи достъп до конкретни документи, отнасящи се за преустройството на обект, находящ се в сграда, на която той е съсобственик. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, а не относно достъпа до документи. В съдебната практика е прието, че е допустимо описанието на търсената информация да е напълно конкретно и да се индивидуализира чрез конкретни документи, но се иска и предоставя достъп до обществена информация, а не до документи. В случая заявителят е лице, което иска да получи достъп до документи, които се отнасят за негов съсобствен имот и той има право да му бъдат предоставени под формата на административно обслужване на граждани (срещу заплащане на съответните такси за това). На основание чл. 8, т. 1 от ЗДОИ в този случай разпоредбите на този закон са неприложими (включително и основанията за отказ поради липса на съгласие на трети лица). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не е представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да й бъдат присъждани разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,