Решение № 10087 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „К Комерс 2019“ ЕООД, притежаващо ЕИК 205574570, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник – адв. Койкова, против Решение № 41942/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9273/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-22221121005181-091-001/10.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с РАПРА № П- 22221122117250-003-001/30.06.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 1187/01.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подробно изложение се аргументира реалност на получените доставки, като се твърди, че съдът не е извършил дължимия анализ на релевантните факти и обстоятелства. Аргументира се нищожност на РА, тъй като не е осъществен фактическият състав на заместването спрямо органа, възложил ревизията. Оспорва се и рамерът на присъденото в полза на приходната агенция юрисконсултско възнаграждение с доводи за неговата прекомерност. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по КЖ – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, оспорва в съдебно заседание, чрез пълномощника си – юрк. Станчева, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Сочи съдебното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: Основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е разносна търговия на промишлени стоки – скелета за строителство, елементи за тях, различни видове стълби и други. При изследване на данните от регистрираните фискални устройства е констатирано, че „К Комерс 2019“ ЕООД е получило суми от клиенти, за които не са издадени фактури и е начислен ДДС. В тази връзка в РА е посочено, че при настъпило данъчно събитие по реда на чл. 25 ЗДДС и на основание чл. 86 ЗДДС данъчно задълженото лице е следвало да начисли дължимия данък, който от своя страна да участва при определяне на резултата за периода. Доколкото това не е сторено, с РА е начислен данък в общ размер на 10 237,03 лв. за данъчните периоди м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 06.2020 г., м. 02.2021 г., м. 04.2021 г., както и за данъчен период м. 02.2020 г., за който са начислени лихви за отразена в следващия данъчен период фактура. Отделно, ревизията е установила, че дружеството е упражнило право данъчен кредит в общ размер на 135 423,42 лв. по фактури, издадени от следните доставчици: „Сикс БГ“ ЕООД в размер на 5 125,00 лв.; „Джи Ай Ес Джи“ ЕООД в размер на 59 405,14 лв.; „Агро Груп 2020“ ЕООД в размер на 12 195,00 лв.; „Керамик Лукс“ ЕООД в размер на 9 860,00 лв.; „КГ - Фрут“ ЕООД в размер на 40 632,68 лв.; „Техноеуропа“ ЕООД в размер на 8 205,60 лв. Предметът на доставки по тези фактури е покупки на стоки - строителни скелета, стълби и други. На дружествата доставчици са извършени насрещни проверки, в рамките на които не са представени изисканите документи и не са открити на посочените адреси. От ревизираното дружество са представени копия на спорните фактури, ведно с частични доказателства за разплащане - фискални бонове, както и разпечатка от счетоводна сметка 304 „Стоки“ за заприходяването им. По отношение на доставчиците са изложени съображения за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост. Изтъкнато е, че не само преките доставчици, но и „К Комерс 2019“ ЕООД не предоставя съпровождащи доставките доказателства, които да идентифицират стоките по вид, страна на произход, заявки, документи за транспортирането им, за чия сметка е осъществено, данни за лицата, извършили товаро-разтоварните дейности и др. Установено е, че дружествата са с прекратена регистрация по ЗДДС. От приходните органи е формиран решаващ извод, според който не се установява реално получаване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Поради липса на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС на „К Комерс 2019“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 135 423,42 лв., както и са установени лихви за забава в общ размер на 27 060,00 лева. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентентни органи, като е отхвърлил релевираните доводи за липса на компетентност у възложителя на ревизията. Мотивирано, съобразно Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г., постановнео по тълк. дело № 2/2024 г. по описа на ВАС, са отхвърлени и твърденията за липса на териториална компетентност у издателите на РА, като е формиран изовд, че съставлява валиден индивидуален административен акт. Според съда, РА притежава изискуемата се съгласно чл. 120 ДОПК форма, ведно с необходимото изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът е споделил в пълнота фактическите и правните съображения на приходните органи досежно липсата на реалност на процесните доставки. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната съдебна инстанция го оставя в сила. По отношение релевираните доводи за нищожност на процесния РА, следва да се посочи, че Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от Ш. Сали на длъжност „началник-сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, в качеството на заместник на Д. Кръстева, заемаща длъжност „началник-сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, в хипотеза на заместване по чл. 84 ЗДСл.. От доказателствата по делото се установява, че и двете лица са сред кръга на оправомощените със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, издадена от Директора на ТД на НАП Варна, които разполагат с правомощие да възлагат ревизии. В т. II от Заповедта изрично е посочено при отсъстиве на титуляра – Кръстева, същата да бъде замествана от Ш. Сали. По отношение на отсъствието на Кръстева е представена Заповед № Д-1685/31.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, издадена на основание чл. 84 ЗДСл, с която е посочено, че лицето следва да бъде заместено именно от Ш. Сали. Съгласно Заповед № 36-7762/30.08.2021 г., издадена от директор на офис/дирекция за обслужване Шумен, на основание чл. 57, ал. 3 ЗДСл на Кръстева е разрешено ползването на годишен отпуска в рамките на 1 работен ден – 10.09.2021 г., на която дата е издадена и ЗВР. Неоснователно е и твърдението на касатора, че Заповед № 36-7762/30.08.2021 г., с която на Кръстева е разрешено ползване на отпуск, е издадена от некомпетентен орган, като в настоящото производство не следва да се извършва проверка относно законосъобразността ѝ. Въпреки това, следва да бъде отбелязано, че съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация. Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. В случая ревизията е възложена от длъжностно лице с правомощията на орган по приходите, компетентен да възлага ревизии, тъй като е в персоналния обхват на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, който е изпълнявал по заместване служебните задължения на отсъстващ държавен служител. С отпадането на основанията за заместването при завръщане на отсъстващия, то последният продължава да изпълнява служебните си задължения, т.е. РА законосъобразно е издаден с участието на Кръстева. Противно на твърденията на касатора, по делото са приложени доказателства относно наличието на всички предпоставки от фактическия състав на заместването на държавен служител от друг надлежно овластен. В посочения смисъл са напр. Решение № 5523/21.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3029/2026 г. ВАС, Осмо отделение, и цитираната в него практика. По същество на спора – както правилно и обосновано е приел и първостепенният съд, ревизираното дружество – касатор в настоящото произвдоство, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже реалността на доставките по фактурите, издадени от „Сикс БГ“ ЕООД, „Джи Ай Ес Джи“ ЕООД, „Агро Груп 2020“ ЕООД, „Керамик Лукс“ ЕООД, „КГ - Фрут“ ЕООД и „Техноеуропа“ ЕООД. Противно на доводите на касационния жалбоподател, административният съд е извършил подробен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдил е относимите факти и обстоятелства и е изложил подробни мотиви за всяко от дружествата доставчици – поотделно. Не намират доказателствена опора твърденията, че са налице достатъчно документи, относими към спорните доставки, като са представени само фактурите и частично доказателства за осъществено разплащане, като не следва друг извод от заключенията по ССчЕ – основно и допълнително. Недоказано е останало както предаването на стоките от сочените в данъчните документи дружества, така и ревизиращите органи, чрез допустими доказателствени средства и извършени процесуални действия, са изследвали и отрекли възможността на доставчиците да ги доставят. Не на последно място, по делото липсват доказателства относно последваща реализация на фактурираните стоки или използването им във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството, което е необходима предпоставка относно законосъобразното ползване на данъчен кредит. Решението на административния съд е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение на допълнително начислен ДДС за получени суми, за които не са издадени фактури, като касаторът не излага конкретни възражения в тази насока. Неоснователно се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта му относно присъдените в полза на приходната администрация разноски за юрисконсултско възнаграждение с твърдения за прекомерност. От страна на процесуалния представител на дружеството липсва своевременно възражение в този смисъл, както и искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Следва да се посочи, че размерът им е определен в съответствие с действащата по време редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното съдебно производство Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от процесуален представител – юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлянето на КЖ в цялост, искането за разноски на административния орган е основателно. В полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата по време редакция (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение