Решение № 14231 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10795/2010 г.

ВАСПетчленен състав24.11.2010 г.докладчик Андрей Икономов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 10260/28.07.2010 г. постановено по а. д. № 14734/2009 г., по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Мюмюн Мюмюнов Тахиров от гр. София, бул. Мария Луиза № 112А, ЕГН ............, да заплати на Министерство на културата сумата 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14231 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10795/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Мюмюн Мюмюнов Тахиров от гр. София, против Решение № 10260/28.07.2010 г. постановено по а. д. № 14734/2009 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тахиров против Заповед на министъра на културата № РД-14-569/15.10.2009 г. с която, поради съкращаване на длажността и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен от решението, Тахиров го обжалва. Счита, че изпълняваните от него функции и задължения са запазени, което е видно при сравняване на длъжностните характеристики за изпълняваната от него преди уволнението му длъжност и за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Културна политика" (Д "КП"), Отдел "Регионални дейности" (О "РД") в Министерство на културата (МК), съгласно Длъжностното разписание (ДР) в сила от 15.10.2009 г. Ответната страна - министърът на културата, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния състав. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Основен спорен въпрос е дали с ДР на МК, в сила от 15.10.2009 г. е съкратена длъжността, заемана от Тахиров - "главен експерт". В обжалваното решение този въпрос е цялостно и задълбочено изследван и е получил обоснован положителен отговор. На първо място безспорно е закриването на Дирекция " Регионални културни дейности". Безспорно е и това, че в О "РД" броят "главни експерти" е 2, при 3 такива, които са били в Отдел "Училища по изкуствата и културата и работа с даровити деца" (О "УИКРДД"). Извършено е и сравнение между длъжностните функции и служебни задължения съобразно длъжностните характеристики за длъжността, заемата от касатора и тази на "главен експерт" в О "РД". Съдът е установил различия в целите на двете длъжности и част от задачите, които са им възложени за изпълнение. Предвид общото в тях - регулиране на регионалните дейности на МК, естествено е присъствието и на някои еднакви цели и задачи. Всъщност сам касаторът въпреки, че твърди идентичност на задълженията, не посочва конкретно кои от тях са запазани. Не води до други изводи и обявеният от МК конкурс за заемане на длъжността "главен експерт" в О "РД", Д "КП". Видно от двете ДР на МК - това в сила от 10.08.2008 г. и това в сила от 15.10.2009 г. е, че е имало една незаета щатна бройка "главен експерт" и в двете. Първоначално тя е била в О "УИКРДД", а след 15.10.2009 г. - в О "РД". При липса в ЗДС на задължение за подбор от страна на органа по назначаване, съкращаването на щатна бройка "главен експерт", извършено с ДР в сила от 15.10.2009 г. дава право на министъра да съкрати тази, която той прецени - заета или незаета такава. По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените правни изводи на съда, то се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Тахиров да заплати на Министерство на културата сумата 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2