Решение № 485 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2017 г.

Решение № 485 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" – гр. София подадена чрез, процесуален представител Д. Вълчева против Решение № 387/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 394/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, защото разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно- следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - С. Манолова, чрез адв. А. Георгиев, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно списък на същите по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което съгласно приложените доказателства по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВАС следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по подадена искова молба от С. Манолова от [населено място], общ. [община], обл. [област] с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 1810/2012 от 13.07.2012 г., издадено от Началник на Митница - Свиленград. От фактическа страна съдът е установил, че с НП № 1810/2012 от 13.07.2012 г. издадено от началник на Митница Свиленград от Манолова били отнети в полза на държавата цигари, подробно описани, както и била наложена и глоба в размер на 1000 лева, за извършено от нея нарушение на чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Установил е още, че процесното НП е било обжалвано от ищцата пред Районен съд – Харманли, като с решение № 478/30.01.2013 г. постановено по НАХД № 329/2012 г. Районен съд – Харманли е изменил НП, като го е отменил, в частта на наложената санкция "глоба" от 100 лв. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от Митница - Свиленград пред Административен съд – Хасково, като с решение № 194/08.05.2013 г. по адм. дело № КАНД142/2013 г. съдът е обезсилил решението на Районен съд – Харманли и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С решение № 21/22.01.2014 г. по НАХД № 344/2013 г., съдът е отменил изцяло НП. Така постановеният съдебен акт е бил отново оспорен от Митница Свиленград, пред Административен съд – Хасково, като с решение № 169/04.04.2014 г. по КАНД № 114/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково е оставено в сила решението на Районен съд - Харманли. Към исковата молба, като доказателство е приложено копие от Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2012 г. с пълномощно от същата дата, от които се установява, че Манолова е била представлявана от адв. А. Георгиев от АК – Хасково, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е за сумата от 150 лева. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 02.04.2014 г. с пълномощно на същия процесуален представител, с договорено и заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева във връзка с производството по обжалване на НП по КАНД № 114/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения от Манолова срещу Агенция "Митници" – гр. София, за причинени имуществени вреди. Приел е, че се установяват и доказват предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на исковата претенция в размер на 150 лева заплатен адвокатски хонорар, като в останалата част до пълния предявен размер за сумата до 500 лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. За да уважи частично исковата претенция, съдът, посочва, че отмененото НП представлява изпълнение на административна дейност – властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. За безспорно е прието наличието на отменен административен акт, от където и е установена първата предпоставка на ЗОДОВ – отменен като незаконен административен акт. От приложените по делото доказателства е установено и настъпила имуществена вреда – заплатен адвокатски хонорар във връзка с осъществена процесуална защита. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно административният съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, С. Манолова е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски. Същите са в размер на 300 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК (лист 11 от настоящото дело), както и Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2017 г. (лист 10), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение