Решение № 11477 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Борисов, подадена чрез адв. Г. Маринов срещу решение 1877/23.03.2021 г., постановено по адм. дело 106/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ ДНД20-ГР94-154/7/09.09.2020 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община /СО/, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция Общински приходи при СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 168 от АПК, не е обсъдил представените по делото доказателства и не е допуснал поисканата с жалбата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Навеждат се доводи, че от представените доказателства, безспорно се установява, че процесният имот е със статут на земеделска земя, предвид на което не са били налице предпоставките за начисляване на данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/. Счита, че съдът неправилно е приел, че направеното възражение за неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е релевантно единствено към законосъобразността на издадения АУЗД, но не и върху валидността му. Изразява становище, че при издаване на оспорения акт не са съобразени кумулативно предвидените предпоставки в горепосочената разпоредба да е налице влязъл в сила ПУП с предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, когато това се изисква по реда на специален закон чл. 17, ал. 1 и сл. от ЗОЗЗ. В тази връзка излага съображения, че в случая е налице съществено /радикално/ нарушение на материалния закон изразяващо се в липса на законова опора, както и пълна липса на основание за издаване на оспорения АУЗД, поради което същият е нищожен. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на обжалваното решение и прогласяване на оспорения административен акт за нищожен, както и присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, в представен писмен отговор, чрез юрк. Веселинска, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението си Административен съд- София-град е отхвърлил жалбата срещу АУЗД ДНД20-ГР94-154/7/09.09.2020 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция Общински приходи при СО, с който на С. Борисов са установени публични общински вземания за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. в общ размер на 1 075,21 лв., ведно със законните лихви към 09.09.2020 г. в размер на 11,54 лв. Съдът е установил, че издаденият АУЗД е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция Общински приходи при СО, но в срокът по чл. 155 от ДОПК не е постановено решение, предвид на което същият е бил мълчаливо потвърден. В тази връзка е обосновал извод, че след като в законоустановения преклузивен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, не е била подадена жалба до съда срещу мълчаливо потвърдения АУЗД, същият е влязъл в законна сила и жалбата е допустима единствено в частта, с която се иска прогласяване на нищожност. Административният съд е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената с чл. 59, ал. 2 от АПК, писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нищожност. Съдът е отхвърлил направеното възражение за съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като е счел, че същото е релевантно единствено за законосъобразността на оспорения АУЗД, но не и върху валидността му. Обосновал е краен извод, че акта е валиден, като издаден от компетентен орган, в писмена форма, не нарежда извършването на явно престъпление или явно невъзможни положения и не се основава на нищожен акт, с оглед на което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспореният АУЗД ДНД20-ГР94-154/7/09.09.2020 г., издаден от главен инспектор в Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция Общински приходи при СО, е издаден от компетентен орган по приходите, и не се установяват нарушения на формата, административно производствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването на нищожността му. В действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен административен акт. Възприето е разбирането, че за да се обяви административният акт за нищожен е необходимо той да бъде засегнат от особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да породи целените правни последици. Нищожен е актът, издаден от некомпетентен орган. Такъв е налице и при постановяването му при липса на форма или особено съществено нарушение на производствените правила, водещи до липса на валидно волеизявление. Нищожността поради нарушение на материалноправни разпоредби ще бъде налице при наличие на пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата правна норма или когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един орган. Нищожен поради съществено нарушение на материалноправните разпоредби, ще бъде и административен акт основан на друг нищожен акт, както и такъв, който налага извършването на престъпление или административно нарушение, като във всички останали случай, порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. В случая, процесното решение е издадено при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените на органа правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание, предвидено в приложимите законови правила. Административният акт не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да обуславя неговата нищожност. Обосновани са изводите на съда, че изложените доводи от жалбоподателя за липса на предпоставките по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, са релевантни относно законосъобразността на оспорения акт. В тази връзка следва да се посочи, че същите биха били основание за незаконосъобразност на АУЗД до степен на унищожаемост, но не обуславят нищожност на обжалвания акт, защото порока не засяга същността на акта като властническо волеизявления. Видно от данните по делото, жалбоподателят С. Борисов не е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради което оспореният АУЗД е влязъл в законна сила. Предвид на тези обстоятелства, поради преклудираната с влизане в сила на административния акт възможност за проверка на неговата законосъобразност, съдът е бил ограничен единствено с проверката за нищожност. В този смисъл, решаващия състав правилно е преценил, че оспорения акт е валиден като издаден от компетентен орган в превидената от закона писмена форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и при липса на допуснато съществено /радикално/ нарушение на материалния закон, което да доведе до обявяването му за нищожен. Обосновани са и изводите на съда, че процесният АУЗД не е нищожен и поради несъответствието му с целта на закона. Съгласно трайната съдебна практика, това е порок, водещ до незаконосъобразност и то само при наличие на акт, насочен към постигане на цели, различни от законоустановените. Единствено ако преследваната цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв друг акт на същия или на друг административен орган ще е налице нищожност на акта. Такива хипотези в процесния случай липсват. Преследваната с издаването на оспорения акт цел не покрива условията за нищожност на това основание и съответства на законоустановените цели регламентирани в ЗМДТ. При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение