Решение № 6400 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2012 г.

ВАСIV отделение10.05.2013 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "КМК" ЕООД за тълкуване на Решение № 3210 от 6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 14195 от 2012 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6400 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14195/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 251, ал. 4 вр. ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба вх. № 4303 от 14.03.2013 г., подадена от "КМК" ЕООД представлявано от управителя Желязко Желязков, съдържащо искане за тълкуване на Решение № 3210 от 6.03.2013 г., постановено от Върховния административен съд - четвърто отделение, по адм. дело № 14195 от 2012 г. по описа на съда. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК не ангажира становище по искането за тълкуване. Върховният административен съд - четвърто отделение, като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, приема за установено следното: С решението, чието тълкуване се иска, съдът е отменил решение № 5082 от 21.09.2012 г. постановено по адм. дело № 9723/2011 г. на Административен съд - София град и вместо това е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на "КМК" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-020-2600/5036 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", издадено във връзка със заявление с УИН 02/240610/59374 от 10.04.2010 г. Съгласно установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 251 ГПК, приложима по препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая съдът ясно и недвусмислено е изразил волята си. Отделно съгласно правомощията на касационния съд по чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, не би могло да се приеме, че е налице неяснота във волята на съда, постановил касационното решение. След като с него първоинстанционното решение е отменено, то няма собствени извънпроцесуални последици. Подлежи на изпълнение именно касационното решение. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, т. е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо. След като е изчерпан реда за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В съдебното решение, чието тълкуване е искано, ясно е формулирана волята на съда и тя е изразен в точно постановен диспозитив на решението, с което е отхвърлена жалбата против процесното уведомително писмо. Волята на съда във влязлото в сила съдебно решение е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. В тази връзка чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение. Воден от горното, настоящият състав приема, че така постановеното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена. Предвид изложеното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2