Решение № 195 от 14.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 705/2009 г.

Решение № 195 от 14.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 705/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 23.12.2009 г, за възобновяване на НОХД № 695/09 по описа на Районен съд, Кърджали, по което е постановена присъда от 21.08.2009 г, влязла в сила на 29.08.2009 г, с която осъденият О. И. А. е признат за виновен в това, че на 6.08.2009 г, в гр. К., е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда: 2,16 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация", включваща "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година, и "безвъзмезден труд в полза на обществото" от 150 часа годишно в рамките на две последователни години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че с присъдата е пропуснато определянето на периодичност на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес", с което е нарушено императивното изискването на чл. 42б, ал. 1 НК /ДВ, бр. 27/2009/. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият участва в производството пред ВКС, но не взема становище по основателността на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Налице е нарушение на материалния закон, тъй като съдът е пропуснал да определи периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК, в разрез с изискването на чл. 42б, ал. 1 НК /ДВ, бр. 27/2009/, действал към момента на постановяване на присъдата. За отстраняване на нарушението обаче не се налага да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като пропускът може да бъде поправен от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, чрез определяне на минимално възможната периодичност по чл. 42б, ал. 1 НК, а именно: два пъти седмично, което е в полза на осъдения. В такъв смисъл следва да бъде изменен съдебният акт. По тези съображения, искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,