Решение № 11010 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение 553/22.01.2024 г. по адм. дело 6846/2022 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу постановения от него отказ за издаване на удостоверение за търпимост и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба И. Р. М. и А. А. М. чрез процесуалния си представител в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Р. М. (А. А. М. е упълномощена от нейния съпруг и участва по делото и като заинтересована страна) срещу заповед РА-52-43/03.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която отказва да издаде удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за строеж Двуетажна двуфамилна жилищна сграда, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.1513 по КККР, УПИ за училище и озеленяване, кв. 19, м. Баба Парашкева по плана на гр. София. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до несъответствие с материалния закон. От материалите по делото, включително и заключението на вещото лице, се установява, че за част от строежа, по отношение на който е заявено за издаване на удостоверението за търпимост, са налице строителни книжа. Тази част от къщата е законно изградена и за нея е безпредметно издаването на удостоверение за търпимост. Ответникът е следвало по реда на чл. 30, ал. 2 АПК да укаже на заявителите да отстранят недостатъците по така внесеното от тях заявление като прецизират и уточнят за кои части от съществуващия строеж искат да бъде издадено удостоверение за търпимост. По отношение извършената преценка на търпимостта на процесните гараж и надстройка на сградата, органът незаконосъобразно е извършил същата по реда на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като при установено изграждане на надстройката през 1991 г. и гаража в периода 1994-1995 г., същите попадат в приложното поле на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че основната жилищна сграда в имота е построена съгласно позволителен билет 205/15.06.1955 г. със застроена площ от 65,26 кв.м., който не е представен по делото. За надстройката на сградата и таванското помещение в подпокривното пространство липсват издадени строителни книжа. Съгласно декларацията на И. Р. М. двуетажната фамилна жилищна сграда е изградена през 1991-1995 г, като според декларация на Н. С. Т., надстройката над старата жилищна сграда е изградена през 1991 г. Следователно, част от съществуващото в момента строителство е законно изградено, което обстоятелство е безспорно установено от заключението на вещото лице. Същото е прието без възражения или искания за събиране на допълнителни доказателства от процесуалния представител на административния орган, поради което е неоснователно възразяването му срещу констатациите на експерта едва в касационната жалба. Ако административният орган не е бил съгласен със заключението на вещото лице досежно площта на първия етаж на жилищната сграда като законно построена съобразно позволителния билет и измерената понастоящем площ, е могъл да оспори заключението на вещото лице. Следва да се има предвид, че институтът на търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ е приложим само за строежи, които са изградени без строителни книжа, но които като допустими и не подлежат на премахване. В случая част от сградата, по отношение на която е заявено издаването удостоверението за търпимост е законно изградена, което обстоятелство не е съобразено от административния орган. Предвид изложеното, като е отменил оспорения отказ като издаден при неизяснена от органа фактическа обстановка и е върнал преписката за ново произнасяне, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като обосновано, материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците по касация, Столична община ще следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 240 лева, представляваща възнаграждение за настоящата съдебна инстанция за един адвокат съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.09.2024 г. Претенцията за присъждане на разноски, въпреки че е направена от общия процесуален представител на ответниците, следва да бъде уважена само по отношение на А. А. М., доколкото единствено тя е страна по представените пред настоящата инстанция пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.09.2024 г. с адв. Минков, както и по издадената фактура, т.е. липсват данни И. Р. М. реално да е сторил разноски. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски е бланкетно и неоснователно, тъй като техния размер отговаря на фактическата и правна дейност на делото и пълномощникът на ответната страна е осъществил активно процесуално представителство чрез изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,