Решение № 5378 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2017 г.

Решение № 5378 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2017 г., VI о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д-р В. Л. Л. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМПИП)" ЕООД, гр. С. против решение № 172/05.12.2016 г. по адм. дело № 405/2015 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против мълчалив отказ на директора на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК ) - С. да се произнесе по искане на жалбоподателя вх. № 29-05-83/30.11.2015 г. за увеличаване на броя на специализираните медицински дейности (СМД), на стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) и на назначаваните високо специализирани дейности (ВСД) за четвъртото тримесечие на 2015 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната настоящата инстанция да постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на директора на РЗОК - С. да се произнесе по искането да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РЗОК - С. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и жалбоподателят "Д-р В. Л. Л. - АПМПИП" ЕООД сключват договор № 200230/13.02.2015 г., с който последният се задължава да оказва извънболнична медицинска помощ. С молба от 23.11.2015 г. жалбоподателят, като изпълнител по договора, прави искане за увеличаване на броя на определените с договора брой на СМД, стойност на МДД и на назначаваните ВСД за четвъртото тримесечие на 2015 г. С молба от 30.11.2015 г. същият уточнява, че за нормалната работата на практиката са му необходими допълнително 200 направления за СМД, 2000.00 лв. за МДД и 10 направления за ВСД. Със заповед № РД-09-912/26.11.2015 г. директорът на РЗОК - С. нарежда на изпълнителите на медицинска помощ, подали мотивирани искания, да бъдат разпределени допълнително брой СМД и стойности МДД за IV-то тримесечие на 2015 г. и определя комисия, която да извърши преразпределението. Комисията извършва преразпределение на брой СМД и на стойностите МДД и отпуска на жалбоподателя като изпълнител на медицинска помощ допълнително 350.00 лв. стойност на бл. МЗ-НЗОК № 4 (за тип 1, 2, 6 и 8) и 40 бр. бл. МЗ-НЗОК № 3 (за тип 1 и 2) (протокол № РС-IV-230-2/27.11.2015 г.). Преразпределението е извършено при отчитане на формирания резерв, направените искания от изпълнители на медицинска помощ за изменение на регулативните стандарти, броя на първоначално отпуснатите бройки направления и стойности и е в съответствие с Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) и критериите, определени от директора на РЗОК - С. във Вътрешните правила на РЗОК - С. (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза). С писмо изх. № 29-05-83/09.12.2015 г. директорът на РЗОК - С. уведомява изпълнителя на медицинска помощ за извършените промени в регулативните стандарти за последното тримесечие на 2015 г. При тези факти правилно и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционния съд приема, че не са налице основания за отмяна на формирания отказ на директора на РЗОК - С. да увеличи определените за IV-то тримесечие на 2015 г. регулативни стандарти, съобразно молбата на изпълнителя на медицинска помощ. Правилно е преценено, че искането на заявителя е удовлетворено пропорционално, като административният орган се съобразява с броя на всички молби, подадени от изпълнители на медицинска помощ за корекции в регулативните стандарти, броя на техните пациентски листи, първоначално отпуснатите бройки направления и с размера на формирания резерв. Преразпределението е извършено съгласно законодателно утвърдения механизъм за формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за всеки изпълнител, при съобразяване с регламентацията, предвидена в Закона за бюджета на НЗОК относно средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност за съответната година. Корекциите в регулативните стандарти са предприети при съблюдаване Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) и критериите, определени от директора на РЗОК - С. във Вътрешните правила на РЗОК - С. Заключението на решаващия съд относно конкретния брой на следващите се СМД и стойност на МДД е подкрепено и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото като неоспорена съдебно-медицинска експертиза. Съображенията на административния съд за законосъобразността на оспорения отказ са в изпълнение на правораздавателните правомощия на съдебната юрисдикция (чл. 168, ал. 1 АПК) и не представляват аргументи, мотивиращи административния акт, поради което възражението на жалбоподател в обратния смисъл е неоснователно. Обстоятелството, че изпълнителят на болнична помощ не е уведомен за приетите от административния орган Вътрешни правила за прилагане разпоредбите на Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, е без значение и не представлява основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като критериите в тях за коригиране на определения брой СМД и стойност МДД са спазени. Касационният довод за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извърша преценка за законосъобразността на оспорения отказ на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с чл. 170 АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 АПК на страните, включително на жалбоподателя, са дадени конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя, с поставени от него задачи, а заключението е прието без възражения от страните, включително от пълномощника на изпълнителя на медицинска помощ и ценено от съда в съвкупност с останалите доказателства. Всичко изложено налага заключението, че производството пред първоинстанционния съд е проведено при спазване на процесуалните изисквания и осигуряване възможност на страните за упражняване на процесуалните им правомощия. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - С. Същото е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото в касационната инстанция от страна на ответника по касационната жалба, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на страната, въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,