Решение № 4748 от 18.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Атанасов срещу Решение 6360/04.11.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 7659/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Атанасов срещу Заповед 8121К-9013/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи и К. Атанасов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е нарушил правото му на защита, като не е допуснал събирането на доказателства за изясняването на обстоятелства, въведени в делото с отговора на жалбата. За необоснован счита извода на съда, че след като служителят е преназначен на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на същата длъжност за неопределено време, не се променял фактът на изпитването. Неправилно съдът е отказал да събере доказателства във връзка с изпитването и е игнорирал доводите на жалбоподателя, че такова въобще не е провеждано. Счита, че след като органът по назначаването веднъж се е отказал от срока за изпитване, не може с нова заповед да се позовава на същия срок. Моли обжалваното решение да се отмени и и се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стефанов. Ответникът по касация Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсутско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Райкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед 8121К-9013/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. във връзка с предложение УРИ 1266р-18431/19.07.2021 г. по описа на Главна дирекция Борба с организираната престъпност Министерство на вътрешните работи (ГДБОП-МВР) е прекратено служебното правоотношение на К. Атанасов младши експерт в сектор 01 Стратегически анализ и планиране към отдел 08 Координация и информационно аналитична дейност при ГДБОП-МВР, в срока за изпитване, считано от 28.07.2021 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед 8121К-5545/30.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на конкурс, К. Атанасов е назначен на длъжност младши експерт в сектор 01 Стратегически анализ и планиране към отдел 08 Координация и информационно аналитична дейност при ГДБОП-МВР. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 9, чл. 10д и чл. 12 ЗДСл. В Заповед 2121К-5545/30.03.2021 г. срокът за изпитване е посочен като една година, считано от 05.04.2021 г. Със Заповед 8121К-6023/21.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи К. Атанасов е преназначен на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл. на същата длъжност, за неопределено време, считано от 21.04.2021 г. В тази заповед като правно основание е посочен и чл. 12 ЗДСл., но липсва текст за срок за изпитване. С молби от 26.06.2021 г. и 28.06.2021 г. К. Атанасов е поискал да му бъде назначен опитен служител, който да го въведе и обучи в спецификите на длъжността, която заема. Със Заповед 1266з-1678/28.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи К. Атанасов е награден с обявяване на служебна благодарност и парична награда в размер на 100 лв. Началникът на сектора, в който е бил назначен г-н Атанасов е изготвил докладна записка. Посочено е, че на служителя е изготвен, на 21.05.2021 г., работен годишен план, като същият е подпомаган от началника на сектора и от старши експерт от същия сектор, както и че служителят се затруднява при работа с компютър, допуска правописни и пунктуационни грешки, не работи с Майкрософт офис. К. Атанасов е бил включен в двуседмичен курс Въведение в държавната служба електронни модули. В докладна записка от 13.07.2021 г. на началника на отдела, в който работи г-н Атанасов, до директора на ГДБОП е посочено, че мл. експерт Атанасов не показва необходимите качества и умения за изпълнение на длъжността, като са изложени конкретни съображения. Предложено е служебното правоотношение на служителя да бъде прекратено. Въз основа на тази докладна записка, директорът на ГДБОП е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи от 19.07.2021 г., което е прието и е издадена процесната заповед. С оглед изложените фактически установявания, съдът от правна страна, за да отхвърли жалбата, е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. За този си извод е изложил съображения, че между страните не се спори, че жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповедта от 30.03.2021 г., както и че от датата на назначаването до датата на прекратяване на служебното правоотношение 28.07.2021 г., не е изтекла една година. Преназначаването на служителя със заповедта от 21.04.2021 г. е приел, че не променя характера на правоотношението, което остава безсрочно, не променя и факта на изпитването, предвид чл. 12, ал. 1, изр. второ ЗДСл. Посочил е, че независимо, че в заповедта за преназначаване срокът за изпитване не е упоменат изрично, той продължава да тече. За неоснователни е приел възраженията на жалбоподателя, че с преназначаването му служебното правоотношение е станало за неопределено време, като и че ефективността на работата му следва да се прецени след обучение, което не е направено. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. При правилно установени факти, решаващият съд е достигнал до неправилния извод, че заповедта съответства на материалния закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДСл. когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Със Заповед 8121К-5545/30.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи К. Атанасов е бил назначен за първи път на държавна служба и е посочен срок за изпитване 1 година. С издаването на последваща Заповед 8121К-6023/21.04.2021 г., органът по назначаването е направил ново волеизявление, като изрично е посочил, че служебното правоотношение е за неопределено време, макар в титулната част на заповедта да посочва и правно основание чл. 12 от ЗДСл. Съгласно чл. 9 ЗДСл. служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл урежда правомощие в полза на органа по назначаване да може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Предвид чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. в случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Няма никакви данни за изменение на служебното правоотношение по смисъла на чл. 12, ал. 1, изр. 2 ЗДСл. Не е посочен и срок за изпитване. Налага се правен извод, че органът по назначаване е издал нова заповед, с която служителят е назначен за неопределен срок. Посочването на чл. 12 ЗДСл в Заповед 8121К-6023/21.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи в случая не съответства на изричната воля на административния орган за назначаване на служителя за неопределен срок от време, поради което и няма посочен срок за изпитване. Обстоятелствената част в заповедта има предимство пред посоченото правно основание на чл. 12 ЗДСл. Въз основа на втората заповед от 21.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи в правната сфера на служителя са възникнали благоприятни правни последици, тъй като служебното правоотношение вече не е със срок за изпитване. В Заповед 8121К-6023/21.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи, длъжността, на която е преназначен служителят е същата и фактически единствената разлика между двете заповеди от 31.03.2021 г. и от 21.04.2021 г. е в това, че във втората липсва волеизявление служебното правоотношение да е със срок на изпитване. Следователно Заповед 8121К-6023/21.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи е заповед, с която служителят е назначен за неопределено време, като административният орган изрично се е отказал от възможността да упражни правомощието си по чл.12, ал.1 ЗДСл. По тези съображения обжалваното решение като материално незаконосъобразно следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваната Заповед 8121К-9013/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадена в противоречие с материалния закон. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателна и като такава следва да се уважи в доказан по делото размер 870 лв., от които 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 70 лв. държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение