Решение № 7045 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2008 г.

Решение № 7045 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по ред на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Бисер Боянов Александров от гр София против Решение № 881 от 22.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2930 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед на директора на Национална служба "полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Ответникът - министър на вътрешните работи в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. В производството по чл. 145 от АПК, вр. Чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е била оспорена като незаконосъобразна заповедта на директора на Националната служба "полиция" № А3-1311 от 11.03.2008 г., с която на жалбоподателя Александров, като държавен служител в МВР, за шофиране след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила - деяние, извършено на 28.12.207 г. в извънработно време в гр. София, на осн. Чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР, вр. Чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки заповедта на директора на Национална служба"Полиция" за законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон - чл. 228 ЗМВР, правомощия, в изискуемата форма и срокове и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и материалния закон. Решението е правилно. В хода на административното производство, а впоследствие и при съдебното оспорване, жалбоподателят не е оспорил правнорелевантния факт, че е шофирал след употреба на алкохол, признал същия, сочейки според него основателна причина за това. Оспорването законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава не на оспорване на факта, че е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол с концентрация, над законодопустимата, а на нарушения, направени в хода на дисциплинарното производство. Оспорва също така и обстоятелството, че извършеното от него деяние уронва престижа на службата и представлява злоупотреба с доверието на органа. Сочи, че причината, поради която е управлявал автомобила си, е била нуждата да закупи лекарства за болното си дете. Възраженията за неправилност на решението, наведени в касационната жалба по същество повтарят тези, направени в жалбата против оспорената заповед. Първоинстанционният съд ги е обсъдил и въз основа на събраните по делото доказателства е направил верни изводи относно законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт. Изводите на първоинстанционния съд се споделят и от настоящата инстанция. Въпреки, че в преписката липсват доказателства за това, протоколът от химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта да е връчен на жалбоподателя, фактът на шофиране след употреба на алкохол на над допустимата по закон, не се оспорва. Правото на защита на жалбоподателя пред дисциплинарно наказващия орган да се брани срещу установените в административното производство факти, не е нарушено, тъй като основният факт, съставляващ нарушение на служебната дисциплина, се признава от служителя и не е оборен от допълнително представения протокол от медицинската експертиза, поради което нарушението на административнопроизводствените правила следва да се приеме за несъществено и не представлява основание за отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Причината, изтъкната от жалбоподателя за извършване на деянието, не може да обоснове крайната необходимост от извършването му, с оглед преценката на органа за тежестта му - чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Деянието, като противоречащо на етичните правила за поведение на държавните служители ва МВР, е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина от нормата на чл 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР в редакцията й, действаща към този момент, поради което дисциплинарно наказващият орган, при условията на обвързана компетентност, е обвързан от императивния й характер. Ирелевантно за приложението на нормата на чл. 227, ал. 1 т. 10, вр. Чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР е обстоятелството, дали жалбоподателят е бил запознат срещу подпис със Заповед № I-з-2013/08.11.2006 г., с която е утвърден Етичния кодекс за поведение на държавните служители ва МВР, или не. Приложената по отношение дисциплинарната отговорност на жалбоподателя правна норма е тази на чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР, в редакцията към момента на извършване на деянието, съгласно която дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Нормата императивно изисква съобразяване на поведението на държавните служители в МВР с морала, т. е. с правила за поведение, почиващи върху общозначими човешки ценности, без значение дали за регламентирани в нормативен акт или не. След като шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-голяма от 0.5 промила, всякога е обществено опасно деяние - престъпление или административно нарушение - обстоятелство, известно в максимална степен на полицейските служители, неоснователно е да се приема, че това действие не противоречи на морала. В още по-голяма степен неоснователно е да счита, че за жалбоподателя, като служител в МВР, забраната да шофира след употреба на алкохол произтича от министерската заповед, а не от закона. Основен принцип в дейността на Министерството на вътрешните работи съгл. Чл. 4, т. 1 от ЗМВР е спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, а Министерството на вътрешните работи е единственото ведомство в Република България, на което е възложено като основна задача противодействието на престъпността и опазването на обществения ред - чл. 6, т. 2 от ЗМВР. Нарушението на основните начала на дейността на Министерството уронва престижа на службата, без значение дали деянието е извършено от неговия служител в извън работно време и дали е станало достояние на обществеността.