Решение № 14094 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2009 г.

Решение № 14094 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Парацелз" ЕООД - гр. Варна, чрез управителя Галя Стефанова Тонкова в качеството й на собственик на аптека "Парацелз 2", подадена от пълномощника й адвокат Таня Иванова от АК-Варна, против решение № 1005 от 10.06.2009 г., постановено по административно дело № 150 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, ХХХIII състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-1381/3.11.2008 г. на Директора на РЗОК - Варна в частта, с която на дружеството е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 180, 00 лева. С касационната жалба са релевирани всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и необоснованост. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Петя Добрева Иванова-Сотирова, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Галя Стефанова Тонкова - управител на "Парацелз" ЕООД, Варна и собственик на аптека "Парацелз 2", заповед № РД-09-1381/3.11.2008 г. на Директора на РЗОК - Варна в частта й по т. 1, с която за констатирани две нарушения на чл. 3, ал. 2 от индивидуалния договор (ИД) № 03-0900/24.03.2006 г. и анекс към него от 30.01.2008 г. на дружеството е наложена санкция - финансова неустойка по чл. 38, ал. 1, т. 3, б. "а" общо в размер на 180, 00 лева. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че заповедта на директора на РЗОК-Варна е законосъобразна като издадена от компетентен орган, съобразно изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, постановена е при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. След извършена преценка на събраните доказателства съдът е приел за доказани установените от контролния орган нарушения при изпълнението на две рецептурни бланки № 5191 и № 5192 на 13.10.2008 г., в първата от които - посочената сума 4, 40 в графа "единична цена" е зачеркната и върху нея е написана сумата 8, 80 като за направената корекция липсва подпис на магистър-фармацевт. Не е положен подпис на същия и на втората рецептурна бланка върху поправената цифра от единния граждански номер на получателя, което представлява нарушение на чл. 3, ал. 2 на ИД и на приложения № 1 и 2 към него: Указания за работа с документи за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и на т. В. 4 от раздел I от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК, издадено на основание т. 354 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г., в сила от 1.02.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, за което законосъобразно директорът на РЗОК-Варна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД е наложил финансова неустойка от 90 лв., умножена по двата броя констатирани нарушения или определената със заповедта санкция възлиза общо на 180, 00 лева. Решението на Варненския административен съд е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за осъществен непълен съдебен контрол на оспорения индивидуален административен акт и необоснованост на първоинстанционното решение. Видно от изложените мотиви, съдът е изпълнил вмененото му с чл. 168, ал. 1 от АПК задължение да провери в цялост законосъобразността на заповед № РД-09-1381/3.11.2008 г. на Директора на РЗОК - Варна в оспорената й част на всички основания посочени в чл. 146 от АПК. Въз основа на представените по делото доказателства съдът в постановеното решение е изложил установените факти, съпоставил ги е с изискванията на материалните и процесуалноправните норми и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи. Чл. 3, ал. 2 от Договор № 03-0900 от 24.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК задължава изпълнителя да отпуска лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от списъците на НЗОК съгласно условията на този договор и приложенията към него. Разпоредбата на т. В. 4. от раздел I на Приложение № 1 към ИД забранява на магистър-фармацевтът, отпускащ лекарствата, да нанася поправки върху рецептурната бланка, с изключение на допуснати от него технически грешки в момента на изпълняване на рецептата, като срещу направената корекция той се подписва. Неоснователно е твърдението на касатора, че допуснатият пропуск от аптеката е от категорията на отстранимите, тъй като рецептурните бланки може да бъдат коригирани впоследствие, след което да се отчетат в РЗОК за заплащане. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ИД, сключен между НЗОК и изпълнителя, вменява в задължение на последния да обработва рецептите в момента на отпускане на лекарствата, а не към момента на отчитане на рецептите в РЗОК. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е посочил, че последователността на дейността по изпълнение на рецептурните бланки гарантира прецизното им обработване предвид възможността за проверка на попълнените данни, както първо от магистър-фармацевта, така след това от приносителя на бланката, които с полагане на подписите си потвърждават достоверността на записаните в нея данни. Констатираните фактически грешки следва да се коригират в процеса на изпълнение на рецептата, тъй като по този начин приносителят е в състояние да провери точността на отразените данни от фармацевта, които потвърждава с полагането на подписа си. По този начин с надлежно коригиране на установени фактически грешки по рецептурната бланка с подпис на магистър-фармацевта в хода на нейното изпълнение, както той, така и приносителят на бланката удостоверяват, че коригираните данни са верни и че корекцията е извършена от магистър-фармацевта, а не от друго лице. По изложените съображения решението на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора е правилно и обосновано и тъй като в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила.