Решение № 2071 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2014 г.

Решение № 2071 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр с чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Недка Илиева Николова, Димитър Николов Николов и Цветелин Николов Николов, като наследници на Никола Димитров Николов, и Савка Димитрова Банчева, чрез адв. Валентина Георгиева, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 23015, с обща площ 2,999 дка, от които отчуждени 2,983 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Направено е искане за присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Ответникът по делото - Министерски съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура " е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. Вследствие на посочените по-горе действия, и в процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, с решение № 441/27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 23015, с обща площ 2,999 дка, от които отчуждени 2,983 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Имотът е вписан под т. 18 на раздел "Селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди)" за землище на кв. Крумово на решението на МС. По искане на жалбоподателите съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представени са две заключения на вещото лице. С първото (основно) заключение от 02.02.2015 г. при съобразяване нормите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС вещото лице е стигнал до извод за равностойно парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот в размер на 8159 лева. С допълнително заключение от 09.02.2015 г. съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е определено обезщетение в размер на 2052 лева. Експертизите не са оспорени от страните и са приети от съда. С оглед заключенията на основната и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, съдът намира определеното от вещото лице обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за равностойно и законосъобразно. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението да се увеличи от 3929 на 8159 лв. Основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. Съгласно чл. 80 от ГПК на стр. 804 от делото е приложен списък на разноските, съгласно който същите са в общ размер на 900 лв. От тях 700 лв. са за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.07.2014 г., като сумата е заплатена в брой, а останалите 200 лв. са платен депозит за вещо лице съгласно приложена по делото вносна бележка на стр. 473. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,