Решение № 11483 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020" (ОПТТИ), чрез пълномощник, против решение 2844 от 26.04.2024 г., постановено по адм. д. 1836/2023 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение ФК - 6 от 09.02.2024 г. за определяне на финансова корекция. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията му и не е анализирал съдържанието на конкретно въведеното от възложителя на обществената поръчка изискване по отношение на участниците обединения, които не са юридически лица. Поддържа становище за допуснато от възложителя нарушение, представляващо нередност и законосъобразно е определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от агенцията жалба. Претендира разноски. Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020" за изпълнение на проект "Обходен път на гр. Бургас (Обходен път на гр. Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен - Бургас и локални платна) бенефициерът Агенция "Пътна инфраструктура" е провел открита процедура за възлагане изпълнението на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за изготвяне на комплексен доклад и упражняване на консултантска услуга (строителен надзор) на обект : Обходен път на гр. Бургас от км 230+700 на път I-9 Сарафово Бургас до км 493+550 на път I-6 Ветрен Бургас и локални платна и е сключил договор с изпълнител Обединение Бургас 2020 АД. След извършена от УО проверка на процедурата е установено нарушение при провеждането на обществената поръчка, прието от органа за нередност, за която следва да бъде определена финансова корекция. С оспореното пред първоинстанционния съд решение ФК-6 от 09.02.2024 г. ръководителят на УО на ОПТТИ е приел, че възложителят е нарушил чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - поставено ограничително условие или изискване. Посочил е нарушението за нередност по т. 11, б. "б" от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г. (Наредбата) и е определил финансова корекция 5% върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, в съответствие с процесуалния закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Мотивиран е извод за липса на констатираното от ръководителя на УО нарушение, съответно за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция, поради което е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма и в отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на ответника са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите му не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. По правилното приложение на материалния закон: По делото не е спорно, че възложителят е поставил изискване в раздел Раздел III. Правна, икономическа, финансова и техническа информация, III. 1) Условия за участие, т. III.1.3) Технически и професионални възможности, идентично с посоченото в документацията, Раздел II Условия за участие, т. 3 Критерии за подбор, подточка 3.3. Технически и професионални възможности по чл. 63 от ЗОП) изискване Участникът да прилага система за управление на качеството, сертифицирана съгласно стандарт БДС EN ISO 180 9001:2015 (или екв. сертификат, издаден от органи, установени в др. държави членки) с обхват, включващ оценяване на съответствието с инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор при строителство на пътища и/или инфраструктурни обекти. Възложителят е въвел пояснение в смисъл, че ако участникът е обединение, което не е юридическо лице, съответствието с критериите за подбор по т. 1 и т. 3 се доказват от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, а за тези по т. 2 - от всяко от лицата, включени в него, което ще изпълнява съответната дейност, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в документа/договора за създаване на обединението. Ръководителя на УО е мотивирал извод, че поставеното изискване е ограничително, защото необосновано ограничава участието на субекти, т. като прилагането на система за управление на качеството, сертифицирана съгласно стандарт БДС EN ISO 180 9001:2015 или еквивалент, както и притежаването на валиден сертификат, не произтича от нормативен или административен акт и за системата не се изисква специална регистрация. Обосновал е, че като е указал, че всяко от лицата, включени в обединението, доказват съответствието с поставените критериите за подбор, например: всяко от лицата, включени в обединението, трябва да имат внедрена система за управление на качеството ISO 180 9001:2015 или еквивалент се нарушава правото на свободно договаряне между участниците в конкретно обединение за изпълнение на дейностите по изпълнение на поръчката, с което е ограничено участието на лица в процедурата, тъй като нямало нормативно изискване за притежание на такъв сертификат от потенциалните участници. Първоинстанционният съд правилно е приел този извод за незаконосъобразен. Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Въведеното от възложителя изискване е конкретизирано в смисъл, че е приложимо единствено за тези от участниците, които съобразно разпределението на дейностите в рамките на обединението ще изпълняват съответната дейност, предмет на поръчката и остава неприложимо за членове от обединението, които ще са ангажирани с дейности, различни от посочените. Това условие, преценено единно във всичките му части - т. III.1.3) от обявлението и документацията, несъмнено води до извод, че възложителят е диференцирал изискването, като е посочил, че не всяко от лицата, включени в обединението, трябва да имат внедрена система за управление на качеството ISO 180 9001:2015 или еквивалент, а само на лицата, които ще изпълняват съответната част от дейността. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изискването няма ограничителен ефект спрямо участниците и не противоречи на посочените от органа разпоредби.То е от особено значение с оглед вида и предмета на обществената поръчка и характера на дейностите, включени в нея, поради което възложителят обосновано и законосъобразно е предвидил представянето на сертификат като част от изискванията към участниците. При тази законова уредба и предвид конкретно въведеното от възложителя условие правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен извода на органа за нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. След като възложителят не е допуснал соченото от органа нарушение, то липсва елемент от фактическия състав на нередността, за която да бъде определена финансова корекция. Като е формирал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд