Решение № 6908 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 477/2021 г.

Решение № 6908 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 477/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на П. К. от гр. Благоевград, чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 213/8.01.2018 г., постановено по административно дело № 791/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, оставено в сила с решение № 6963/29.05.2018 г. по а. д. № 3500/2018 г. на петчленен състав на ВАС. Искателят сочи основанието по чл. 239, т. 3 АПК, като твърди, че е налице е акт на съд, пораждащ отменително основание по т. 3, който акт е присъда № 571/28.11.2019 г., постановена по ВНОХД № 515/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с която е отменена присъда № 5183/31.05.2018 г., постановена по НОХД № 514/2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, в която подсъдимият П. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 4, предл. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. бб от НК за срок от 3 (три) години, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА подсъдимия П. К., [дата на раждане] в гр. Велико Търново, с постоянен адрес гр. Благоевград, с настоящ адрес [населено място], общ. Благоевград, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, безработен, с [ЕГН] за НЕВИНОВЕН в това че на 10.05.201 бг. в град Благоевград в качеството си на полицейски орган - "разузнавач" IV степен в ГД "БОП", териториални структури сектор "БОП" - Благоевград, е направил опит да спомогне на лице - М. Ф. от гр. Благоевград да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл. 159а от НК, като извършил действия, с които да прикрие престъпленията и неговия извършител, създавайки затруднения по разкриване на престъплението и привличане към наказателна отговорност на неговия автор (срещнал се е лично с Т. Т., за да я убеди да оттегли жалба, депозирана от нея до 01 РУП Благоевград с вх. № 1899-00-2146/3.05.2016 г. срещу М. Ф., заявил й, че това няма да води за последица привличането й към наказателна отговорност и в уверение на това я свързал с адвокат), без да се е споразумял с М. Ф., преди да е извършено самото престъпление, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4, пр. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Твърди, че влязлата в сила присъда, с която К. е признат за невинен има пряко отношение към спора и представлява юридически факт, пораждащ отменително основание, тъй като административният орган в обжалваната заповед и в решенията по административните дела (първоинстанционно и касационно), като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност е сочено извършването на престъпление по НК, за което К. е признат за невиновен. Навежда доводи, че фактите и обстоятелствата приети от Наказателния съд с влязлата в сила присъда и мотивите към нея са в пряка връзка и в пълно противоречие с първоначално вменените действия извършени от К., довели до повдигане на обвинение по ДП № 31/201 бг. по описа на ОСлО-Благоевград, респективно до образуване на дисциплинарно производство, в резултат на което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е налице е пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и установеното в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Излага съображения, че реално дисциплинарното производство срещу К. е образувано единствено и само във връзка и непосредствено след привличането му като обвиняем по ДП № 31/201 бг. по описа на ОСлО-Благоевград и с постановената оправдателна присъда от Наказателния съд, по несъмнен начин се установява, че са опровергани фактическите основания, за повдигане на обвинение, респективно, за издаване на заповедта за уволнение срещу К.. При тези обстоятелства, извършването на деянието, за което на К. е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" поради квалифицирането му като тежко нарушение на служебната дисциплина, следва да се счита за недоказано. Моли за отмяна на решението. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна – министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва искането за отмяна. Съображения излага в СЗ. Претендира разноски. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира искането за допустимо предвид определение № 3566 от 17.03.2021 г. по а. д. № 477/2021 г. на Петчленен състав - II колегия. Разгледано по същество искането на П. К. е неоснователно, по следните съображения: Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 3 от АПК, във визираното от К. предложение второ, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато същото е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Влязлото в сила решение № 213/8.01.2018 г., постановено по а. д. № 791/2017 г., по описа на ВАС, Пето отделение, чиято отмяна се иска, не е основано на сочения от искателя акт на съд -присъда № 571/28.11.2019 г., постановена по ВНОХД № 515/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с която е отменена присъда № 5183/31.05.2018 г., постановена по НОХД № 514/2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, в която подсъдимият П. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 4, предл. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Предмет на производството пред тричленния състав на ВАС по а. д. № 791/2017 г. е оспорване на заповед № 8121 К-4902/2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на К. е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение", поради наличие на факти, които представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. От прочита на оплакванията в искането за отмяна е видно, че те са относими към промяна на фактите, на които е основано съдебното решение, чиято отмяна се иска, т. е. твърди се, че влязлото в сила решение на ОС-Благоевград, установява факти, които опровергават мотивите на влязлото в сила решение № 213/8.01.2018 г., постановено по а. д. № 791/2017 г., по описа на ВАС - не е доказано, че К. е използвал служебното си положение за облага на трето лице, и че е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. Тези факти обаче биха били евентуално относими и разгледани в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 АПК, а не по т. 3, което основание е предмет на разглеждане в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Изложеното обосновава извод за липса на елементите от посочения по-горе фактически състав на искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което прави искането за отмяна неоснователно. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника, П. К. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото за тази инстанция, в размер на 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия