Решение № 6572 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2018 г.

Решение № 6572 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница – П., чрез юриск. Д. В., срещу решение № 207 от 05.04.2018 г., постановено по адм. д. № 105 г. по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – П., 4-ти състав, с което по жалба на "Винарска къща В." АД, със седалище и адрес на управление с. В. 4487, общ. С., обл. П., представлявано от Г. М., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД 15-05 от 04.01.2018 г., издадена от началника на Митница – П. – "Запечатване на обект" и "Забрана за достъп до обект" считано от 22.01.2018 г. – 13: 00 ч. на данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001, намиращ се в с. В., "Извън регулация", общ. С., обл. П., стопанисван от "Винарска къща В." АД. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1. Твърденият порок се обосновава с това, че нарушението е безспорно установено предвид издадено наказателно постановление (НП). Съгласно разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) срокът, за който може да бъде наложена в подобни случаи ПАМ е определен в закона и съответства на срока на наказанието "лишаване от право да упражнява дейност", наложено с НП. Излагат се аргументи, че административният орган при определяне на срока действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност да налага ПАМ за друг времеви интервал, различен от посочения в закона. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Винарска къща В." АД, в писмен отговор заявява, че оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Излага подробно становище относно задължението на административния орган да посочи срока на ПАМ в заповедта, тъй като този пропуск прави индивидуалния административен акт (ИАА) незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона. Ответникът заявява, че спрямо този обект има издадени няколко заповеди за налагане на посочената ПАМ, в които не е посочен срокът на изпълнение, което създава неяснота относно тяхното изпълнение и прави акта незаконосъобразен. В писмения отговор се съдържат аргументи за неизвършване на нарушението по чл. 114а, ал. 1 ЗАДС, което е основание за налагане на ПАМ. Претендира се присъждането на сторените в настоящата съдебна инстанция разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 13.08.2018 г. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от страна засегната от постановения съдебен акт и в законовия срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ, с посочената заповед, административният орган е приел, че на 05.12.2016 г. "Винарска къща В." АД, в качеството си на лицензиран складодържател с ИНДС BGNCA00095001 е извършило нарушение на чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС, изразяващо се в това, че след приключване движението на РОПА в модул EMCS на БАЦИС, не е получил и разтоварил в управлявания от него данъчен склад на адрес с. В. ПК 4487, общ. С., обл. П., "Извън регулация", подробно описаните в НП акцизни стоки. При издаването на посочената заповед, административният орган е взел предвид образуваното административнонаказателно производство, както и установяването на нарушението с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 637/12.09.2017 г. и издаденото по повод на него НП № 1115/2018 г. Посочената заповед е била обжалвана пред АС – П. В производството по делото, съдът е установил, че ИАА е издаден от компетентен орган, при спазване на изискваната форма и при наличие на материалната предпоставка за налагането на ПАМ /наличието на НП/. За да уважи жалбата и да отмени заповедта, съдията-докладчик е приел, че органът не е посочил срока на действие на наложената ПАМ в разпоредителната част на издадения от него акт. Мотивирал е крайния си извод, че определянето на срока е необходимо във всички случаи, независимо дали в правната норма са посочени граници на срока на мярката, или тя е фиксирана. Изложени са аргументи за самостоятелния характер на ПАМ "забрана за достъп до обекта". Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС се предвижда, че при налагане на административно наказание по чл. 124а от с. з., се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца, която се налага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. В текста на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е посочено, че при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено чрез издаването на наказателно постановление на извършено нарушение измежду посочените в нормата на чл. 124а от ЗАДС и наложено административно наказание, административният орган, при условията на обвързана компетентност, издава заповед за налагане на ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че "Винарска къща В." АД, в качеството си на лицензиран складодържател с ИНДС BGNCA00095001, е извършило нарушение измежду посочените в разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, за което има издадено НП № 1115/04.01.2018 г. като му е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС му е наложено и административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. При издаване на заповедта, обаче, административният орган е наредил запечатване и забрана за достъп на посочения данъчен склад "Данъчен склад с ИНДС BGNCA00095001", находящ се в с. В. ПК 4487, общ. С., обл. П. "Извън регулация", стопанисван от "Винарска къща В." АД, считано от 22.01.2018 г. -13. 00 часа. В заповедта не е посочено нарушението да е извършено повторно. От разпоредителна й част, може да се направи извод, че административният орган не е указал срока на продължителност на ПАМ, а е посочил само началната й дата. Както правилно е приел решаващият състав на АС-П., определянето на срока е необходимо във всички случаи, независимо дали в правната норма са посочени граници на срока на мярката, или тя е фиксирана, както и независимо от това, че органът действа при условията на обвързана компетентност. Това следва и от разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК, която предвижда, че когато административният акт се издава в писмена форма трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението му. Изричното посочване на срока на мярката се изисква и от уредената в чл. 124б, ал. 5 ЗАДС възможност мярката да бъде прекратена от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Оплакванията на ответника, че няма извършено нарушение, са неоснователни. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че НП е отменено с влязло в сила решение, нито са представени други доказателства, които да оборват неговата доказателствена сила. Настоящият съдебен състав не счита за нужно да обсъди оплакванията в писмения отговор на ответника, че НП страда от там посочените пороци, тъй като предмет на настоящото производство е проверка действителността на заповедта за налагане на ПАМ, която има самостоятелен характер. Законосъобразността на НП се изследва по друго дело, разглеждано и подсъдно на съдилищата съобразно правилата, уредени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски в размер 1800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящата инстанция, е основателна и следва да бъде уважена в цялост предвид липсата на възражение за прекомерност. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение