Решение № 13190 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2008 г.

Решение № 13190 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2008 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "ХК Долен Искър 6" ЕООД, със седалище град София, адрес за призоваване гр. София, бул. "Ген. Тотлебен" № 34, Сграда 3, ет. 2 (Хидроенергопроект НЕР ЕООД инж. Емил Русев), представлявано от управителя Емил Стоянов Русев против решение № 462 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 644/2007 година по описа на Административен съд - Плевен. В касационната жалба се твърди наличие на касационните основания по т. 3 на чл. 209 от АПК - допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяна на обжалваното решение. Развити са съображения за несъобразяване на административния акт със специалната уредба на двуфазното производство по издаване на разрешителни за водоползване (водовземане, регламентирана от чл. 68 и сл. от Закона за водите. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответниците МВЕЦ Хаджидимово ЕООД, община Кнежа, община Искър и директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите град Плевен не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Плевен отхвърля жалбата на ХК Долен Искър 6 ЕООД, гр. София срещу писмо изх. № ПВ1-00120/5.09.2007 година на директора на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен, с което на основание чл. 56, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите е прекратена процедурата по издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия, чрез "МВЕЦ - Долен Искър 6" по подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ПВ1-00120 от 10.08.2007 година. Безспорно са установени в процеса фактите, при които е постановено решението. Производството пред административния орган започва по заявление вх. № ПВ1-00120 от 10.08.2007 година с искане за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен обект - река Искър с цел използване на водите на реката за производство на електрическа енергия. За същия участък от реката, със същия предмет, по заявление на МВЕЦ "Хаджидимово" ЕООД гр. Пловдив е издадено разрешително за водовземане № 11140011/5.06.2007 година. В оспореното пред Административния съд писмо от 5.09.2007 година директорът на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен, като се позовава на наличието на разрешителното в полза на "МВЕЦ Хаджидимово" ЕООД гр. Пловдив, приема, че е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 27 от АПК на наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и за същия участък от река Искър. При постановяване на положителен акт в полза на жалбоподателя биха се засегнали придобити от "МВЕЦ Хаджидимово" ЕООД гр. Пловдив права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите, поради което административният орган прави извод за недопустимост на производството и с писмото се произнася по прекратяването му. Като извършва преценка на обжалвания акт първоинстанционният съд приема, че от съдържанието му се извежда недвусмислено волята на административния орган, представляваща отказ за издаване на разрешително за водовземане, като са спазени приложимите процесуални и материално - правни норми, регламентиращи издаването му, както и целта на закона. Издаденото в полза на "МВЕЦ Хаджидимово" ЕООД гр. Пловдив Разрешително за водовземане от 5.06.2007 година със същия предмет и за същия участък от река Искър установява наличие на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите, което правилно е преценено според административния съд от компетентния орган и е мотивирало неговия отказ. Допуснатото незаконосъобразно позоваване на чл. 27, ал. 2 от АПК не е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, след като позволява да се извлече волята на органа, фактическите и правни основания за произнасянето му. Издаването на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно и казуистично уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от Закона за водите органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7 и при условие, че не са налице основания за отказ, извършва уведомяване, след което издава съответно разрешително. В разпоредбата на чл. 68 от Закона за водите изчерпателно са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на разрешително. Тълкуването на разпоредбите, посветени на производството по издаване на разрешителното налагат извода за вменено задължение за органа по чл. 61, ал. 1 от Закона за водите за изрично произнасяне по съществото на искането в случаите, когато то е преценено за допустимо и процедурата по чл. 60 е открита. Компетентният административен орган е длъжен съобразно императивните норми на чл. 62 от Закона за водите да извърши преценката на обстоятелствата по т. 1-7 на ал. 1 на същия текст и при установяване наличие на основание за отказ, посочено в чл. 68 от Закона за водите, да се произнесе с нарочен акт, в който да изложи съображенията за неоснователност. Законът не предвижда възможност за прекратяване на производството след откриване на процедурата по издаване на разрешителното. В случая отсъства хипотезата на ал. 2, т. 1 на чл. 27 от АПК - наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, в който прекратяването на производството би било съобразено със закона. Прекратяването на производството с позоваването на чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите, но без установяване наличието на хипотезата на т. 1 на чл. 68 от Закона за водите е в нарушение на приложимите материално - правни норми. Понятието "придобити права" не е равнозначно по смисъла на закона на "се засягат придобити права. . . ". Извода за накърняване на придобити права може да бъде направен след извършена от органа преценка на обстоятелствата по чл. 62 от Закона за водите и специално на критерия по т. 4 - възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения. Несъобразяването на изискванията на специалния закон за форма на акта, постановяване на прекратяване на производството без изследване на критериите по чл. 62 от Закона за водите и обосноваване наличието на евентуално основание за отказ за издаване на разрешително с произнасяне по същество по искането представляват съществено нарушение приложимите процесуални и материално - правни норми, налагащи отмяна на административния акт. Приемането им като несъществено нарушение е извършено с обжалваното решение в противоречие със закона. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него касационната инстанция постанови решение по същество, отменяйки писмо изх. № ПВ1-00117/5.09.2007 година на директора на БД Дунавски район с център Плевен, при което преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,