Решение № 2154 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2015 г.

Решение № 2154 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ст. Гачев, против решение № 124 от 5.08.2015 г., постановено по адм. д. № 126/2015 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на Д. П. Д. /в УП грешно записан като Д. П. Д./ от с. Н., общ. К., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8953 от 27.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г., в частта на отказано финансиране на земеделския производител за площи, декларирани в защитена зона "Натура 2000" според група А - постоянни пасища и е оторизирана сума от 18 985,82 лева, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, с твърдения, че за два от заявените за подпомагане БЗС в експертизата по това дело е установено "пренебрежително разминаване" /явно се има предвид пренебрежимо малко разминаване/ в размера на недопустимите площи, което не рефлектирало по никакъв начин на общия размер на недопустимите площи и на процента на наддеклариране. Счита и че, противно на приетото, в оспорената част на акта се съдържат мотиви за издаването му, видно от доказателствата по делото, а и за съда и бенефициента е било ясно на какви констатации и правни основания е базиран постановеният частичен отказ за подпомагане. Твърди неправилност и "неяснота" на решението и в частта на присъдени разноски. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба- Добри П. Димитров не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в отменената му част. Счита, че съдът правилно е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че слоят "Площи в добро земеделско състояние"/ПДЗС/ е неправилно определен, което води до промяна на процента на наддекларираните площи и е в противоречие с разпоредбата на чл. 16 от приложимия Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. Намира доводите на касатора за неоснователни и счита, че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Добри П. Димитров против Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8953 от 27.11.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО-земеделски земи" за кампания 2013 г., с което частично му е отказано финансово подпомагане в частта за площи, според група А - постоянни пасища, по подадено от него Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/150513/85495 за кампания 2013 г. по съображения, изложени в табличен вид, а именно, че е налице разлика от 10,85 ха между декларираната площ и установена площ на БЗС, която при прилагане на чл. 16 от Регламент/ЕС/ № 65/2011 на Комисията е 12,45 %. /В останалата част жалбата на Д. Димитров срещу административния акт е оставена без разглеждане- като недопустима, тъй като за площите, декларирани в защитена зона "Натура 2000" според група В - обработваеми земи е оторизирана пълната поискана сума за подпомагане в размер на 452,18 лв. и тази част на решението е извън предмета на настоящия спор/. Оспорващият възразил, че обжалвания административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон -отменителни основния по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърдял, че не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е била извършена проверка на данните, вписани в подадените декларации за отстраняване на двойно заявените площи и застъпванията, както и че неправилно административният орган не е признал заявените площи в полза на оспорващия. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото и приложената таблица могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма необходимата яснота в тази насока. По отношение на изискването за спазване на административно производствените правила съдът не открил нарушения, но по отношение на изискването за спазване на материалния закон съдът счел, че са налице нарушения, като съобразил следното: От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане като земеделски производител по процесната мярка 213 "Плащания по Натура 2000" и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи-за кампания 2013 г. Към заявлението приложил попълнена таблица на използваните парцели през 2013 г., в която земеделският стопанин описал парцелите, които ползва, с посочени номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намират. Съдът съобразил данните от представените уведомителни писма до жалбоподателя-за установени застъпвания на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин, и множеството представени в тази връзка от него документи, доказващи правно основание за ползването. От трета страна съобразил и неоспореното от страните заключение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза /л. 1497 от делото/ изрично посочващо, че специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" за кампания 2013 г. е определен изцяло въз основа на отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени от областните и общинските структури на МЗХ и размерът на допустимата площ в процесния случай е определен изцяло въз основа на теренни проверки, извършени на основание чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. - на база ползван визуален метод, който според вещото лице е неточен. Експертът е посочил, че границите на слой "Площи в добро земеделско състояние"/са изчертани грубо и неточно и площта извън слоя следва да бъде около 0,02 ха/вместо 0,04 ха/ за БЗС 62061-22-27-4 и около 0,10 ха/вместо 0,23 ха/ за БЗС 62062-26-8-5, като неправилното определяне на посочения по-горе слой водел автоматично до промяна в процента на наддеклариране, освен че рефлектирал върху отпуснатата сума за подпомагане. Съдът приел, че няма данни при извършване на проверките дали експертите са разполагали с данни за вида на пасището и категорията на проверяваната земя, както дали са съобразени материалноправните разпоредби на чл. 9, чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 /приложима за процесната кампания/. По тези съображения съдът приел оспореното уведомително писмо в посочената част, за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Съобразявайки обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и за издаване на нов законосъобразен акт-в отменената част. Постановеното решение е правилно. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователни, предвид следното: Най- напред следва да се посочи, че голяма част от твърденията на касационния жалбоподател, направени в тази връзка, всъщност обосновават съображения за мотивираност на процесния административен акт, без съдът да е формирал извод в противоположния смисъл. Досежно твърдяните индиции за допуснато от съда нарушение на материалния законы настоящият състав намира за необходимо да посочи, че съображенията на съда относно установените площи, заявени от повече от един земеделски производител, основани на кредитираната като неоспорена от страните и компетентно изготвена експертиза, съответстват на нормата на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в относимата редакция- ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.), определяща, че когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване, а за останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. В тази връзка съдът правилно съобразил и разпоредбата на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО-за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Правилно са приложени и нормите на чл. 9, чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, понастоящем отменена, но действаща към момента на издаване на процесното уведомително писмо. Твърденията за противното не намират опора в закона и доказателствата по делото. В този смисъл и напр. решения № 12379 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 5761/2015 г. и № 1888 от 19.02.2016 г. по адм. д. № 8270/2015-двете на IV-то и № 14579 от 4.12.2014 г. по адм. д. № 4201/2014 г. на III-то отд. на ВАС С оглед горното, обоснован е изводът на административния съд, че в отменената част преписката следва да се върне на административния орган със задължителни указания да проведе процедура на административна проверка, с оглед установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи по "Натура 2000 група А" и в тази връзка точно да приложи чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., като се съобрази и с констатациите на съдебно-техническата експертиза относно допустимите площи в БЗС 62061-22-27-4 и в БЗС 62062-26-8-5 и действителния размер на наддекларираните площи от земеделския стопанин. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в процесната част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора решението е правилно-като краен резултат и в частта на присъдените разноски. С оглед предмета на правния спор пред административния съд и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в относимата й редакция-преди последното изменение, минималното дължимо възнаграждение е в размер на 300 лева /не 500 лева, както е приел съдът/, тъй като случаят не очертава хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от посочената по-горе наредба. С оглед данните от представения в производството пред АС- С. договор за правна защита от 7.01.2015 г. за действително изплатено възнаграждение в размер на 300 лева и реално присъдения размер от 295 лева, при съобразяване с отменената част на акта, няма основание за отмяна на решението и в тази част. Решението на съда в двете обжалвани части е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение