Решение № 128 от 7.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 77/2014 г.

Решение № 128 от 7.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 77/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на влязлото в сила определение по чнд № 1131/13 г., по описа на районен съд гр. Видин, с което била оставена без уважение молбата за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК на осъдения С. Б. Д. В искането се посочва, че наказанията, наложени на осъдения по нохд № 231/94 г., № 581/94 г. и № 162/94 г., всички на районен съд гр. Видин, са за престъпления в отношение на съвкупност, поради което районният съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Настоява се за отмяна по реда на възобновяването на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за законосъобразно групиране на наказанията.

В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура както е подадено.

Защитникът на осъдения - адв. К., счита искането за основателно, като излага доводи, че по посочените дела не е било извършвано групиране към момента на подаването на молбата от осъдения.

Осъденият Д. не се явява, редовно призован. От него е постъпила декларация, че не желае да присъства в съдебното заседание.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

По постъпила молба от осъдения Д. за групиране на наказания по нохд № 231/94 г., № 581/94 г. и № 162/94 г., всички на районен съд гр. Видин, било образувано чнд № 1131/13 г. на районен съд гр. Видин. С определение от 23.09.2013 г. съдът оставил искането без уважение по съображения, че след влизане в сила на определение от 5.10.2010 г. за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 - 25 от НК няма постановени нови присъди срещу Д.

Искането за възобновяване на наказателно дело в интерес на осъденото лице не е обвързано със срок, поради което следва да се допусне за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че С. Д. е бил осъждан, както следва:

1. С присъда по нохд № 172/1990 г. по описа на РС Видин, за извършено на 29.03./4.04.1989 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, б. "а" и чл. 251 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 5.06.1990 г.;

1. С присъда по нохд № 231/1994 г. по описа на РС Видин, за извършено на 15.09.1991 г. престъпление по чл. 252, ал. 1 НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказанието по предходната присъда. Присъдата влязла в сила на 28.05.1995 г.;

1. С присъда по нохд № 581/1994 г. по описа на РС Видин, за извършено на 31.08.1992 г. престъпление по чл. 252, ал. 2, от НК, му било наложено наказание от една година и четири месеца "лишаване от свобода". На основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказанието по нохд № 172/90 г. Присъдата влязла в сила на 11.04.1996 г.;

1. С присъда по нохд № 162/1994 г. по описа на РС Видин, за извършено на 9.05.1992 г. престъпление по чл. 195 и чл. 246 НК, на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година. Присъдата влязла в сила на 31.12.1998 г.;

1. С присъда по нохд № 462/2002 г. по описа на РС Видин, за извършено на 3/4.03.1999 г. престъпление по чл. 196, ал. 2 и чл. 55 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и осем месеца. Присъдата влязла в сила на 25.10.2002 г.;

1. С присъда по нохд № 558/2002 г. по описа на РС Видин, за извършено на 13/15.04.1999 г. престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и седем месеца. Присъдата влязла в сила на 4.09.2003 г.;

1. Със споразумение по нохд № 57/2004 г. по описа на РС Видин, влязло в сила на 9.03.2004 г., за извършено на 20/21.03.1999 г. престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години;

1. Със споразумение по нохд № 2102/2005 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 6.07.2006 г., за извършено през периода 1.02 - 31.05.2005 г. престъпление по чл. 196, ал. 1 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца.;

1. С присъда по нохд № 2317/2007 г. по описа на ОС Пловдив, за извършено през периода 12.10.2006 г. - 5.01.2007 г. престъпление по чл. 196а, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от десет години. Присъдата влязла в сила на 13.07.2009 г.;

1. С присъда по нохд № 1021/2010 г. по описа на РС Видин, за извършено за времето от 25.01.2008 г. до 28.01.2008 г. престъпление по чл. 196, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години и четири месеца. Присъдата влязла в сила на 22.07.2010 г.

По посочените присъди били извършени групирания на наказанията в отделни съдебни производства както следва:

1. С влязло в сила определение от 10.06.2004 г., постановено по вчнд № 214/04 г. по описа на окръжен съд гр. Видин, било отменено изцяло определение на районен съд гр. Видин по нохд № 57/04 г. и спрямо осъдения Д. било определено общо наказание по нохд № 57/04 г., № 558/02 г. и 462/02 г. в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 24, ал. 1 от НК общото наказание било увеличено с една година. Със същото определение била оставена без уважение молбата на осъдения за определяне на общо наказание по нохд № 581/94 г., № 231/94 г. и № 172/90 г.

1. С определение от 5.10.2010 г., постановено по чнд № 1417/10 г. на районен съд гр. Видин, влязло в сила на 20.10.2010 г., на основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК било определено общо наказание между наложените наказания по нохд № 2317/07 г. на ОС Пловдив и нохд № 1021/10 г. на РС Видин в размер на десет години лишаване от свобода.

Данните за осъжданията на С. Д., опровергават твърдението в искането, че не е било извършвано групиране на наказания по дела, осъжданията по които са били известни на съда. Видно от приложеното определение по вчнд № 214/04 г. на ОС Видин от 10.06.2004 г., е била оставена без уважение молбата на Д. за определяне на общо наказание по нохд № 581/94 г. и нохд № 231/94 г., а по отношение на осъждането по нохд № 162/94 г., макар да е цитирано в мотивите на определението, липсва произнасяне.

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 16.11.2009 г., постановено по т. д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, е недопустимо постановяването на последващо определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което да се пререшават въпросите на съвкупността, които са били веднъж решени с влязъл в сила съдебен акт - присъда, решение или определение. При наличие на влязъл в сила съдебен акт, допуснатото нарушение на закона при определяне на общо наказание, подлежи на отстраняване по реда на възобновяването на наказателни дела. Ако съдът е разполагал с всички данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е приложил правилата за съвкупността, въпреки, че са били налице основания за това, е налице нарушение на закона - процесуален или материален, което също подлежи на отстраняване по реда на възобновяването, ако се касае до влязъл в сила съдебен акт.

В светлината на даденото задължително тълкуване от ОСНК на ВКС, се налага извод, че определението по чнд № 1131/13 г. на районния съд в гр. Видин не е постановено в нарушение на закона, тъй като към момента на постановяването му, вече е имало влязъл в сила съдебен акт - определение по внчд № 214/04 г. по описа на ОС Видин, с който съдът се е произнесъл по същество относно кумулирането на наказанията по нохд № 581/94 г. и нохд № 231/94 г., оставяйки молбата без уважение, а осъждането по нохд № 162/94 г. не е взел предвид за определянето на общо наказание. В този смисъл е била налице пречка за пререшаване въпросите на съвкупността с определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК. В настоящото производство касационният съд не е сезиран с искане на възобновяване на внчд № 214/04 г. по описа на ОС Видин.

Водим от горното и на основание чл. чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,