Решение № 7612 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2015 г.

Решение № 7612 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез процесуалния й представител, срещу решение № 3784 от 1.06.2015 г. постановено по адм. дело № 3852 по описа за 2015 г. на Административния съд София-град (АССГ), с което е прогласена нищожността на решение № 1027 от 16.2.2015 г. на зам. председателя на ДАБ относно отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М., гражданин на Армения. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решаващият състав на АССГ неправилно е приел неизпълнение на указанията дадени с решение № 6209 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 3768 от 2014 г. на АССГ. Твърди, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установеното по делото факти. Иска отмяна на решението. Ответникът - Х. М., гражданин на Армения, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и открито заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е прогласена нищожността на решение № 1027 от 16.2.2015 на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М., гражданин на Армения. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и особените процесуалните изисквания. Приел е обаче, че обжалваното решение № 1027 от 16.2.2015 г. на зам. председателя на ДАБ е нищожно предвид постановяването му в противоречие с дадените указания в решение № 6209 от 21.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3768 от 2014 г. на АССГ. Обосновал е своя акт с мотиви, че при новото решаване компетентният административен орган не се е съобразил, нито е изпълнил указанията на съда, нито пък е събрал някакви относими доказателства относно бежанската история на чужденеца, търсещ закрила, както и че няма мотиви относно изпълнението на указанията на съда и най- вече за обстоятелството, че чужденецът при подаването на молбата в предходното производство е бил непълнолетен. Приел е, че административният орган не е отчел обстоятелството, че оспорващият вече е пълнолетен, както и че няма никакви доказателства за изпълнение на съдебното решение, както и мотиви за това къде би отишъл оспорващия, при положение, че родителите му живеят в България. Предвид изложеното решаващият състав на АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК - нищожен административен акт, издаден от административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съд. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на АССГ, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 6209 от 21.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3768 от 2014 г. на АССГ. С цитираното решение съдът е отменил решение № 1341 от 20.8.2013 г. на председателя на ДАБ, с което е отхвърлена молбата на Х. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на органа за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 3768 от 2014 г. на АССГ. Неоснователно е касационното възражение, че АССГ неправилно е приел несъобразяване с указанията, дадени с решение № 6209 от 21.10.2014 г. на АССГ. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и касационният жалбоподател се е позовал на тази нищожност. Видно от представените по делото доказателства в оспореното решение, административния орган, не е изпълнил указанията на съда, нито пък е събрал някакви относими доказателства относно бежанската история на търсещия закрила, нe e изложил мотиви относно изпълнението на указанията на съда, както и за обстоятелството, че чужденецът при подаването на молбата в предходното производство е бил непълнолетен. Установено е, че при новото разглеждане на бежанското дело на чужденеца, административният орган отново не е отчел обстоятелството, че оспорващият вече е пълнолетен, както и мотиви за това къде би отишъл оспорващия, при положение, че родителите му живеят в България. Административният орган не е отчел и фактите, че оспорващият живее в Република България от 1998 г., интегрирал се е и всички негови роднини и познати са в България, усвоил е български език, тренира бокс и би желал да продължи образованието си в България. От доказателствата по делото се установява, че в Армения кандидатът няма близки, роднини, няма никакви средства за издръжка, не владее арменски език, защото е напуснал страната си на 2 годишна възраст и именно по тази причина не е изтъкнал никакви причини за напускането на страната си. Съдът правилно е констатирал допуснатите от административния орган нарушения. Неправилното приложение на материалния закон и неоснователното бездействие на административния орган не са относими по предмета на спора нови правопораждащи факти. Ето защо, правилно и обосновано, административният съд е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, обуславящи нищожност на издадения повторен отказ - актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Водим от горното настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд за несъобразяване с указанията дадени с решение № 6209 от 21.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3768 от 2014 г. на АССГ, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК правилно е прогласено нищожността на оспорения административен акт. Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно като обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд