Решение № 11643 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Дупница, чрез адв. Попов като процесуален представител, срещу решение 16/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 508/2020 г. на Административен съд Кюстендил. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, немотивираност и незаконосъобразност и се претендира отмяната му. Ответниците - И. Божкова и Н. Божков, чрез пълномощника - адв. Иванов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на И. Божкова и Н. Божков срещу Решение 128 по Протокол 7/25.09.2020 г. на Общински съвет Дупница, с което не е приет проектът на решение за одобряване на Задание за проектиране и издаване на Разрешение за изработване на ПУП ПЗ по чл. 9, ал. 2 ЗУТ за промяна предназначението на поземлен имот с кадастрален идентификатор 87727.16.418, м. Полето по КК на с. Яхиново, община Дупница, от предназначение за земеделска земя в предназначение за неземеделски нужди за устройване на обект с производствено обслужващо предназначение Автосервиз и Склад за нехранителни стоки, по подадено заявление с вх. 94-И-535/21.07.2020 г. от първоинстанционните жалбоподатели. Този отказ съдът е приел за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроцесуалните изисквания и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това съдът го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в съответен срок. Решението е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неспазване изискването за мотивираност на отказа по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, е обоснован и правилен. В производството по чл. 124 и сл. ЗУТ, за даване разрешение за изработване на ПУП, е обжалваем единствено отказът, предвид изричната норма на ал. 4, във вр. с ал. 5, чл. 124б ЗУТ. С оглед на това, е въведено изрично формалното изискване този отказ да бъде мотивиран в нарочен акт на компетентния орган, в случая Общински съвет- Дупница. Видно от съдържанието на протокола, в него е обективирана пространна дискусия, но от нея не могат да се извлекат правнозначими факти. Фактически и правни основания на постановеното решение на Общински съвет Дупница не се съдържат и в административната преписка, като е недопустимо такива да се излагат за първи път в съдебното производство. В решението на административния орган липсва преценка за това дали заданието и проектите за планове към него отговарят на нормативните изисквания на ЗУТ и специалните правила за тяхното изготвяне. Становището на общинския съвет за вредни последици от реализиране на инвестиционното намерение правилно е прието от съда като необосновано, доколкото в него липсва конкретика и анализ на приложените към заявлението многобройни доказателства. Изискването за мотивиране на административния акт представлява една от гаранциите за законосъобразността му, които законодателят е установил за защита на правата на неговия адресат. Касае се за съществено нарушение, водещо до невъзможност да се разбере от какви съображения се е водил административният орган, за да издаде такъв именно акт. Липсата на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК практически препятства възможността за провеждането на съдебен контрол. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в отговора по касационната жалба, на И. Божкова и Н. Божков следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, реално заплатени, в размер на 1200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,