Решение № 520 от 17.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2375/2011 г.

Решение № 520 от 17.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2375/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Б., чрез защитата му- адв. П., срещу въззивна присъда № 231 от 5.07.2011 г. на СГС, НО - 6 въззивен състав, постановена по внохд № 1648/11 г. В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и пълно оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което присъдата на въззивната инстанция следва да бъде оставена в сила. Адв. П., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият А. Б. се смята за невиновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното: С присъда от 14.02.2011 г., постановена по нохд № 9707/09 г., СРС, НО-110 състав е признал подсъдимия А. Б. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С въззивна присъда № 231 от 5.07.2011 г., постановена по внохд № 1648/11 г., Софийски градски съд, Наказателно отделение-6 въззивен състав е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия А. Б. за виновен в това, че на 12.03.2009 г. в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подсъдимия Б. по нохд № 2080/08 г. по описа на СРС, при постановен първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба е основателна. В нея се сочат всички касационни основания, като диференцирано е изложена подкрепяща ги аргументацията. Независимо, че се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон, първо следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати процесуални нарушения. В хода на въззивното производство, в съдебно заседание от 5.07.2011 г. е бил даден ход на делото и е постановена въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка. За това съдебно заседание подсъдимият Б. е бил нередовно призован. Съдът е констатирал, че непосредствено преди заседанието е получена информация, че подсъдимият Б. е с мярка за неотклонение "задържане под стража", взета по друго наказателно производство, за което е представено копие от определение на СГС, НО-7 състав, по нохд № 2683/11 г. Въззивната инстанция е дала ход на делото след изявление на защитата на подс. -Б. - адв. К., че тя е провела среща с него, на която го е уведомила за съдебното заседание и той не желае да се яви. Независимо от това изявление, настоящата инстанция намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, без той да е редовно призован. Изявлението на защитата не преклудира задълженията на съда да изпълни процедурата по призоваване на лице, визирана в чл. 178, ал. 6 от НПК, когато същото се намира в условията на арест или затворите на страната. Тази процедура изключва възможност за призоваване чрез защитник. Дори и да е бил уведомен от защитата си, подсъдимият в условията на арест търпи ограничения, свързани с невъзможност за самостоятелно явяване в съдебно заседание, без довеждането му от компетентните органи. Нещо повече, в случая става въпрос за чужд гражданин, който не владее български език и по отношение на който първоинстанционното производство се е провело задочно. Всичко това е изисквало от въззивния съд прецизни процесуални действия, гарантиращи в пълен обем възможност на подсъдимия да участва във въззивното производство, да се запознае с първоинстанционната присъда и въззивния протест, както и да има пълна яснота за правата си и възможността за тяхното упражняване. От гореизложеното е видно, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на подсъдимия, поради което постановената въззивна присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Ето защо, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите оплаквания, касаещи неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение