Решение № 8866 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2012 г.

Решение № 8866 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Маринов Костадинов от гр. Полски Тръмбеш срещу решение № 426 от 9.01.2012 г. по адм. дело № 737 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново. В жалбата не са посочени конкретни касационни основания, но от изложеното в нея може да се извлече за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване", гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 426 от 9.01.2012 г. по адм. дело № 737 от 2011 г. Административният съд - гр. Велико Търново, е отхвърлил жалбата на Костадин Маринов Костадинов от гр. Полски Тръмбеш срещу решение № 41 от 7.07.2011 г. на и. д. "директор" на Териториалното поделение на НОИ - РУ "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 4610021484 от 8.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново и е осъдил Костадинов да заплати на Териториалното поделение на НОИ - РУ "Социално осигуряване", гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева. Съдебният акт - предмет на контрол от касационната инстанция, не страда от посочените в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено от фактическа страна, че на 3.11.2010 г. Костадин Костадинов е депозирал в РУ "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, заявление вх. № 26155/3.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След извършени справки и пресмятане на коефициентите при отпускане на пенсията на лицето резултатите са обобщени и ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, е издал разпореждане № 4610021484 от 8.04.2011 г., с което пенсията за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Костадинов е отпусната от 3.11.2010 г. На 9.06.2011 г. Костадин Костадинов е подал възражение вх. № 15387 от 9.06.2011 г. срещу разпореждането за отпускане на пенсията с претенцията за неправилно определена начална дата - 3.11.2010 г., вместо 4.11.2009 г., когато според него е придобил правото на отпускане на пенсия за ОСВ. С оспореното решение № 41/7.07.2011 г. горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № 4610021484 от 8.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, като неоснователна и недоказана с мотива, че правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличие на определени материалноправни предпоставки и се упражнява само по негова инициатива и доколкото заявлението за пенсиониране на Костадинов датира от 3.11.2010 г., разпореждането е правилно и законосъобразно постановено. Според чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Правилото е императивно (задължително) и не може да бъде игнорирано, поради което правилно Великотърновският административен съд е основал решението си на него. В случая за жалбоподателя право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е възникнало, видно от доклад за осигурителен стаж (на л. 21 от административната преписка), на 3.11.2009 г., когато сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 36 години, 10 месеца и 29 дни или точно 100, респективно на тази дата е придобито правото на пенсия, тъй като видно от саморъчно изготвена декларация от 22.02.2011 г. Костадинов е заявил, че осигуряването му е прекратено на 1.04.2006 г. Заявлението за пенсиониране обаче е подадено от него значително след изтичането на 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО от придобиване на правото за пенсия - 3.11.2009 г. Поради това правилно пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната от датата на заявлението - 3.11.2010 г. Предвид възраженията на касатора, че той е искал да подаде заявлението в по-ранен момент, но му е отказвано от длъжностни лица на административния орган, по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на това му твърдение. Не са ангажирани доказателства и за изпращането на заявление по пощата, респективно за проведено производство във връзка с отказ да бъде прието заявлението. Относно издаденото удостоверение 15 от 13.04.2009 г., в което неточно са посочени част от данните, относими към придобиване на право на пенсия и оставащия период от време до придобиване на това право, което по твърденията на жалбоподателя е довело до пропускане на 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО за подаване на заявление за пенсиониране, е редно да се отбележи, че допуснатата грешка при изчисляване на осигурителния стаж е по повод упражняване правото на обезщетение за дълготрайна безработица, а не при подадено заявление за отпускане на пенсия. С оглед на което не може да се приеме и да се вмени във вина на органа, че по тази причина Костадинов е пропуснал горецитираните законови срокове. Следва да се вземе предвид, че законодателят не държи сметка по какви причини е пропуснат срокът. Последиците и при уважителни, и при неуважителни причини са едни и същи, а именно правото на пенсия може да се упражни от по-късен момент. Като е стигнал до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в случая не са били допуснати. С оглед на това, че съдебни разноски не са поискани от административния орган своевременно - до приключване на устните състезания по делото, какъвто е редът по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, такива в полза на ответника не са дължими и не следва да се присъждат. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,