Решение № 26 от 1.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 73/2019 г.

Решение № 26 от 1.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 73/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ц.-защитник на подс. А. В. А. срещу присъда от 31.10.2018 г. на Окръжен съд-Благоевград по внохд № 337/18 г. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че са били налице основания за преквалифициране на деянието по чл. 354а ал. 5 от НК, ако съдът беше отчел наличието на всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционната такава. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът не се явява редовно призован. Подс. А., редовно призован не се явява. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наложеното наказание - справедливо. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното: Касационната жалба на адв. Ц. е неоснователна. С присъда от 31.10.2017 г. по нохд № 1828/17 г. Районен съд- Благоевград е признал подсъдимия А. В. А. за виновен в това, че на 19.06.2017 г. в района на [община] без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество - марихуана 8, 71 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 22, 2 % на стойност 52, 26 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 пр. 2 вр. чл. 58а от НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години, както и глоба в размер на 2 000 лв. Подс. А. е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. А. е образувано внохд № 478/17 г. С решение Окръжен съд - Благоевград е отменил присъдата и е върнал делото на Районен съд- Благоевград, поради допуснати съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото Районен съд- Благоевград е признал подс. А. за виновен по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 от НК, като е счел, че случаят е маловажен, поради което във вр. чл. 58а от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв. и го е осъдил да заплати направените по делото разноски. По протест на прокурор от Районна прокуратура- Благоевград в Благоевградския Окръжен съд е образувано внохд № 337/18 г. С присъда 31.10.2018 г. БлОС е отменил присъдата и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 354, ал. 3 пр. 2 от НК и на основание чл. 58а от НК му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2000 лв. Съдът е потвърдил присъдата в останалата и част. При проверка на наведените доводи, настоящият касационен състав прецени, че основното оплакване на касатора касае неправилно приложение на материалния закон, с което на практика, без изрично да е посочено е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. То се изразява в отказа на въззивния съд да квалифицира деянието на подсъдимия като "маловажен случай" и съобразно предвидената в чл. 354, ал. 5 от НК санкция да му определи по-леко по вид наказание - глобата. Съдебното производство пред Районен съд-Благоевград е протекло по диференцираната процедура по реда на глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият А. е признал изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, провел е съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подсъдимия за виновен по чл. 354а ал. 5 от НК за това, че е упражнявал фактическа власт над инкриминираното наркотично вещество 8, 71 гр. коноп на стойност 52, 26 лв. и деянието представлява "маловажен случай". Въззивната инстанция е направила различен прочит на материалите по делото в резултат, на който и е отменила присъдата на Районния съд, като е приела, че осъщественото от А. е престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК и не представлява маловажен случай. Наказанието от осем месеца лишаване от свобода и глоба - е определено на подсъдимия на основание чл. 58а от НК. Доводите в жалбата, с които се поддържа нарушение на материалния закон са неоснователни, тъй като контролираната съдебна инстанция е защитила убедително становището си и то се споделя от ВКС. Преценката на Окръжния съд е съобразена изцяло с даденото разрешение в т. 7 от ПП ВС № 6/71 г. Отчетено е, че стойността на предмета на престъплението е само един от критериите, позволяващи определянето на деянието като "маловажен случай". Съдебната практика последователно застъпва разбирането, че и при ниска стойност на предмета на престъпление е възможно деянието да разкрива значителна обществена опасност. Значение за това имат данните за личността на подсъдимия, подбудите и начина на извършване на деянието. В случая, действително стойността на предмета на престъплението е ниска 52, 21 лв., но това съвсем не е достатъчно за да се квалифицира извършеното от подс. А. по по- лекия състав на престъплението, а именно по чл. 354а ал. 5 от НК. Характеристиките на самото деяние и личността на подсъдимия не дават основание за това, тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт над наркотичното вещество с намерение да го отчужди на трето лице, а не за лична употреба, самото количество от 8, 71 гр. също не е малко. Освен това, личността на А. не е с ниска степен на обществена опасност, тъй като той е осъждан четири пъти, наказван е с пробация, която като вид наказание очевидно не е изиграла поправителен и възпиращ ефект. Ето защо при установената по делото фактология, следва да бъде възприет извода на решаващия по същество съд, че деянието не представлява "маловажен случай" и подсъдимият А. следва да отговаря за извършено престъпление по чл. 354, ал. 3 от НК. При това положение, оплакването на касатора за явна несправедливост на наказанието, е лишено от основание. Последното е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с целите на чл. 36 от НК. При индивидуализиране на наказанието, въззивният съд е обсъдил в пълнота наличните смекчаващи отговорността обстоятелства: степента на инвалидност на подсъдимия, полагането на грижи за малолетно му дето, стойността на предмета на престъпление, доброто процесуалното поведение, и именно те са му дали основание да определи наказанието при техния превес пред отегчаващите, от които се открояват обремененото съдебно минало на подсъдимия и високия процент на активен компонент. Пред касационната инстанция не бяха наведени нови обстоятелства, които да са останали в страни от вниманието на съда и които да дадат основание за допълнително редуциране на наказанието. Несподеляемо е становището на касатора, че пълното самопризнание на подсъдимия, направено пред съда, също следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е дало основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК и е позволило приложение на чл. 58а от НК с намаляване на наказанието с една трета. В конкретния случай подсъдимият не е оказал съдействие в хода на досъдебното производство, за да има основание ВКС да го обсъжда като аргумент в подкрепа на заявеното искане за редуциране на наказанието. /В този смисъл е съобразена задължителната съдебна практика ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС на РБ/. Изтъкнатите в жалбата обстоятелства, че подс. А. има постоянен адрес и живее на съпружески начала с майката на детето си не дават основание за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК и за определяне на по- ниско наказание, тъй като изброените от съда смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, а и предвиденото в закона най- леко наказание не е несъразмерно тежко, с оглед данните за неговата личност и степента на обществена опасност на деянието. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС- първо наказателно отделение