Решение № 33 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2015 г.

Решение № 33 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от А. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. и от [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 11.03.2015 г. по в. гр. д. № 36 по описа за 2015 г. на Окръжен съд Монтана, с което е частично обезсилено решение от 23.10.2014 г. по гр. д. № 70050/2014 г. на Монтански районен съд досежно предявения иск по чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижими имоти с н. а. № 159 от 28.06.2011 г. поради заобикаляне на закона, в която част делото е върнато за ново разглеждане на районния съд и е потвърдено решение от 23.10.2014 г. на МРС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор за продажба поради невъзможен предмет, както и в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на н. а. № 159 от 28.06.2011 г. С определение № 1079 от 13.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК само по жалбата на А. Г. А. по въпроса: Когато дава различна от посочената от ищеца правна квалификация на иска, съдът произнася ли се по непредявен иск и следва ли в тази хипотеза да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане или следва да се произнесе по съществото на спора по дадената от него правилна правна квалификация?, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., № 364 от 11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г. на III г. о., № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на II т. о. и № 439 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на I. г. о. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част, с която е обезсилен първоинстанционният акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира направените разноски, съобразно представен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Между страните е сключен с н. а. № 159, т. V рег. № 6050 д. 399/11 г. договор за покупко-продажба, по силата на който [фирма] [населено място] продава на А. Г. А. сграда с друго предназначение, с Р. 962 кв. м. по актуална скица, а по документ за собственост сграда - ново хале, масивна монолитна, с метални форми с площ 600 кв. м., с двуетажна битова част, находяща се в централния стопански двор на [населено място], построени в държавен имот с № 927011 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 46036, [община], целия с площ от 9.992 дка с начин на трайно ползване стопански двор и сграда - склад за зърнени храни с Р. 772 кв. м. по актуална скица, а по документ за собственост сграда - склад за зърно и навес при зърносушилня с Р. 600 кв. м., построени в държавен имот с № 927007 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 46036, [община], целия с площ от 6.346 дка с начин на трайно ползване стопански двор за сумата 3 500 лв., изплатена напълно. Ищецът е подал на 31.01.2014 г. искова молба, с която е предявил два обективно съединени иска за прогласяване на нищожност на сключения между страните на 28.06.2011 г. договор с н. а. № 159, т. V рег. № 6050 д. 399/11 г.: поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет. Не се спори, че [фирма] [населено място] е настоящето наименование на фирма [фирма] [населено място], която към датата на процесната продажба /28.06.2011 г./ се е представлявала от едноличния собственик на капитала Г. П. По делото е представен препис от решение на едноличния собственик за извършване на продажбата, отразено в Протокол от 24.06.2011 г. С нарочна молба от 5.02.2014 г. /преди да бъде връчена исковата молба на противната страна за отговор/, ищецът е поискал вместо "заобикаляне на закона", основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД да се счита "противоречие със закона". Двете основания са обосновани с идентичен довод за нарушение чл. 147, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 137 ТЗ. Ответната страна е изразила становище и по двете така посочени основания /"заобикаляне на закона" и "противоречие със закона"/. Съдът, в изготвения в съдебно заседание на 18.06.2014 г., доклад като правно основание за първия предявен иск, е посочил нормата на чл. 26, ал. 1 изр. 1 ЗЗД /"противоречие със закона"/. Приел е и че е сезиран и с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, който е разделил в отделно производство При постановяване на съдебния си акт, районният съд в мотивите и в диспозитива е посочил, че се произнася по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 изр. 2 ЗЗД /"заобикаляне на закона"/. Въззивният съд, като е посочил, че първата инстанция е била длъжна да разгледа предявения иск, така както е формулиран от ищеца и след като е констатирала неправилно произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 изр. 2, вместо по чл. 26, ал. 1 изр. 1 ЗЗД, е достигнал до извод, че е налице произнасяне по непредявен иск, поради което е обезсилил решението в тази част и е върнал делото за ново разглеждане. Относно втория предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - за нищожност на сключения договор поради невъзможен предмет, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за неоснователност. Досежно този иск касационно обжалване не е допуснато и въззивният акт е влязъл в сила. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд за недопустимост на постановения акт, като по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Когато обаче, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, въззивният съд счете, че следва да бъде дадена правна квалификация на иска, която е различна от дадената от първата инстанция /какъвто е настоящият случай/, той следва да разреши спора въз основа на даденото от него действително правно основание, като обсъди доводите на страните и изложи собствени мотиви относно основателността на претенцията /вж. решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на II т. о./ Когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението /вж. ТР № 2 от 29.02.2012 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен в частта, с която е обезсилено решение от 23.10.2014 г. по гр. д. № 70050/2014 г. на Монтански районен съд и делото му е върнато за ново разглеждане. /В останалата част решението е влязло в сила/. Спорът не може да бъде разрешен от настоящата инстанция, защото липсва произнасяне по същество от страна въззивния съд. Делото следва да му бъде върнато, като при новото разглеждане съобразно т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти, разпредели доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК искането за разноски следва да се разгледа от въззивния съд. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение