Решение № 346 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2013 г.

Решение № 346 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Кольо Петров Колев и Тинка Василева Колева, двамата съпрузи от с. Трудовец, община Ботевград против решение № 969 от 7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 367 по описа за 2012 г. на Административен съд - София област. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмет на община Ботевград оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение. Посочва се, че значение за преценката на законосъобразността на акта за определяне на такса битови отпадъци е, че с него е определена обща сума като дължима за тях, без да е посочено за коя от видовете услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена таксата и съответно - ако е дължима и за трите регламентирани в закона услуги - в какъв размер за всяка от услугите. Задължение за административния орган е да определи размера на таксата за всяка услуга поотделно, което предопределя възможността за преценка относно дължимостта на отделните такси, предвид основанията за недължимост предвидени в чл. 71 ЗМДТ, както и преценката за законосъобразното определяне на таксите, както по основание, така и по размер. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаването на акта е съществено. Не са налице доказателства, че община Ботевград предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. От приложените по делото заповеди на кмета за осигуряване на трите вида услуги на чл. 62 от Закона се установява, че процесният имот не попада в обхвата на тези заповеди, тъй като в т. 2 от тях е отразено, че те са относими за с. Трудовец, а имотът е извън регулацията на селото. Горното е видно от представените нотариални актове за имота. В приложените и оспорени пътни листове е посочено, че услугите се предоставят за улица "Рибарниците", което не идентично като място с имота "Рибарниците". Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Делото е висящо пред административния съд след отмяна на постановено по оспорването съдебно решение № 216 от 12.04.2011 г. и е върнато за ново разглеждане с указания за изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Входа на повторното разглеждане съдът е дал указания на страните за събиране на доказателства, разпределил е доказателствената тежест между тях. Приети са били писмени и гласни доказателства, изслушаната и приета е съдебна експертиза. С решенето на Административен съд - София област в обжалваната част е отхвърлил оспорването на касационните жалбоподатели против Акт за установяване на публично вземане № 94/2.09.2010 г. на Кмета на община Ботевград и Акт за установяване на публично вземане № 98/2.09.2010 г. на Кмета на община Ботевград. В решаващите си мотиви съдът е приел, че процесният имот - рибарници, по нот. акт № 149 от 2001 г. не представлява селскостопанска земя, не попада в обхвата на хипотезите по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ вр. с чл. 11, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, за които такса битови отпадъци не се дължи. Обосновавайки се със заключението на заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза съдът е установил, че размерът на ТБО за процесния имот за 2008, 2009 и за 2010 г. е следният: За 2008 г. изчислен върху данъчната оценка на имота от 82 063,80 лв. за единия от двамата жалбоподатели при равни дялове за 2008 г. ТБО възлиза на 492,38 лв., като за обекта се следва такса само за сметосъбиране и сметоизвозване, а за услугите: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за депо и/или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци такса не се следва. Същият размер е и таксата за другия жалбоподател за тази година. За 2009 г., съобразно данъчната оценка върху данъчната оценка на имота - 119.394,20 лв. за 2009 г. ТБО за всеки един от жалбоподателите възлиза на 955,16 лв. или за обекта се таксува такса само за сметосъбиране и сметоизвозване, а за услугите: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за депо и/или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци такса не се следва. За 2010 г., изчислена върху същия размер данъчна оценка, като предходната година, за всеки един от жалбоподателите ТБО възлиза на 716,35 лв. за обекта се таксува такса само за сметосъбиране и сметоизвозване, а за услугите: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за депо и/или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци такса не се следва. От заключението на вещото лице, представените по делот пътни листове, чието оспорване като документи с невярно съдържание, съдът е приел за неоснователно, разпитаните по делото свидетели, съдът и стигнал до извод, че процесният имот попада в обхвата на териториите в с. Трудовец, за които се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдъ те изяснил делото от фактическа страна, като е предоставил възможност на страните да представят доказателства относно спорните обстоятелства по делото за правилно решаване на спора, при законосъобразно разпределение на доказателствената тежест. Обосновани са изводите, че имотът - рибарници е извън строителните граници на населеното място, но представлява територия, за която община предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Изводите на съда за това почиват върху анализ на доказателствата. Правилно съдът се е обосновал със заповедите заповеди № № 757/30.10.2009 г., 788/30.10.2008 г. и ОА-386/30.10.09 г. на кмета на общината за определяне границите на районите в които община Ботевград. предлага услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на депо за битови отпадъци, както и по поддържане на чистотата на обществено ползване на територията на Община Ботевград. Правилно е счетено, че само поради обстоятелството, че имотът не подада в обхвата на строителните граници на населеното място не може да се твърди, че същият представлява селскостопанска земя. Имотът в нотариалния акт за придобиване е посочен не като селскостопанска земя, а като съоръжение, а от разпита на свидетелите по делото се установява, че в него се развива стопанска дейност, има и ресторант. Гласните доказателтва относно факта, че за него се извършва услугата по сметосъбиране и сметопочистване се потвърждават от представените пътни листове на машините, които на практика извършват тази дейност. При тези доказателства, които преценени отделно и в съвкупност, установяват релевантните за спора факти, правните изводи на съда са обосновани. Основателно е възражението, че обжалваните административни актове, установяващи дължимите такси битови отпадъци за процесните периоди не съдържат подробно посочване на отделните видове услуги, за които общината претендира заплащане. Това обстоятелство не е обсъдено в мотивите на съдебното решение. Видно от съдебно-икономическата експертиза обаче дължимите съгласно данъчната оценка такси за двете услуги по сметопочистване и сметосъбиране за имота по нот. акт № 149/2001 г., чието извършване е установено, изчислени на базата на данъчните оценки на имотите надхвърлят определените в актовете за установяване публично общинско вземане размери. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не може да бъде прието като съществено, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на страните против административните актове, не може да се приеме и че то е опорочило актовете до степен, в която да се приеме, че ако не биха били извършени съдържанието на административния акт би било друго. Необсъждането на това обстоятелство в съдебното решение е нарушение на съдопроизводствените правила, но също така не е от категорията на съществените, тъй като не довежда до друг правен извод при служебна проверка относно валидността, допустимостта и правилното правилното прилагане на материалния закон. С оглед изложеното, Върховният административен съд счита, че решението на Административен съд - София област следва да се остави в сила, като в полза на ответника покасационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 780 лв. Водим от горното, съдът