Решение № 2513 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Букпойнт онлайн ООД, [ЕИК], представлявано от К. Диков, чрез адв. М. Антонов от САК, срещу Решение 6786 от 17.11.2021 г. по адм. дело 5623/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4855#1 от 01.03.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който на Букпойнт онлайн ООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4994,82 лева. С решението в полза на ДФ "Земеделие" са присъдени разноски в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че промяната в законодателството, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, следва да се приеме като форсмажорно и/или изключително обстоятелство в смисъла, който му придават §1, т. 3, б. в от ДР на Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /наричана за краткост Наредба 11 от 03.04.2008 г./ и чл. 2, § 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени АУПДВ. В касационното производство се представят Отчет за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2015 г. и към 31.12.12016 г., както и Счетоводен баланс за 2015 г. и 2016 г. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Димитрова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Букпойнт онлайн ООД АУПДВ 01-2600/4855#1 от 01.03.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с който търговецът е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 4994,82 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампания 2013, 2014 и 2015, и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. на търговеца е установено публично държавно вземане в размер на 4994,82 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2013, 2014 и 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Според АССГ безспорно е доказано нарушението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Мотивирал се е с обстоятелството, че на Букпойнт онлайн ООД са изплатени по мярка 211 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., суми за трите години както следва: Първа година от ангажимента- за кампания 2013- 9989, 64 лв.; Втора година - за кампания 2014 - 0, 00 лв.; Трета година - за кампания 2015 - 0. 00 лв. Посочва се, същият е следвало да подаде заявление за подпомагане и за четвъртата година, т. е. в случая - за кампания 2016 година, с декларирана мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", но същият не е сторил това, нито е уведомил ДФ "Земеделие" - гр. София за наличието на основания за прекратяване на ангажимента. По отношение на наличието на форсмажорно или изключително обстоятелство, което да изключва прилагането на чл. 14 от Наредба 11 от 03.04.2008 г., съдът е развил доводи, че безспорно, настъпилата през 2015 г. законодателна промяна вменява определени задължения за търговеца в качеството му на наемател на пасища и мери от общинския поземлен фонд, който факт обаче не представлява нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Крайният извод на АССГ е, че в случая, независимо от представените писмени доказателства, не може да бъде подведен под конкретна хипотеза на § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11 от 03.04.2008 г., т. е. не е налице основание за приложението на чл. 15, ал. 1 от същата Наредба, респ. и на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагането и развитието на селските райони. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение на АССГ. Между страните липсва спор относно обстоятелството, че касаторът е подал заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007 2013 г. за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г., като за кампания 2016 г. не е подадено такова заявление от Букпойнт онлайн ООД. В случая земеделското стопанство на търговеца се състои единствено от наетите от община Сливен с договор за наем 20/10.05.2013 г. имоти от общински поземлен фонд пасища и мери, намиращи се в землището на Стара река, общ. Сливен, за които земи, предмет на сключения договор за наем за 5-годишен срок, дружеството е подавало заявления за подпомагане по Наредба 11/03.04.2008 г. Посоченият договорът за наем бил едностранно прекратен от Сливен, считано от 01.02.2016 г., вследствие прието изменение на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 61/2015 г. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието или липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г., изключващи приложението на чл. 14 от Наредбата, а именно разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. В този смисъл са и основните доводи в касационната жалба, които се основават на настъпилата промяна на законодателството със ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 61/2015 г.), свързано с прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/22013. Касаторът излага доводи, че в текста на чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 са определени изчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като непреодолима сила и извънредни обстоятелства за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността. Поддържа се, че в случая прекратяване на договори за наем на касатора, въз основа на които дружеството е подало заявление за подпомагане по посочената мярка за първите 3 години от 5-годишния ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за него към датата на подаване на заявлението през 2013 г. С определение от 27.01.2023 г. е спряно производството по настоящото дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-656/2022. След отпадане на основанията за спиране на делото, на осн. чл. 230, ал. 1, вр. чл. 144 АПК, производството по делото е възобновено. Решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 от 2022 г. е постановено при сходни факти спор между търговско дружество по българското право и изпълнителния директор на ДФЗ по повод на решение, с което на дружеството се разпорежда да възстанови субсидия, получена по програма за развитие на селските райони за 2007-2013 г., при което дружеството е поддържало, че прекратяването на договорите за наем от съответните общини представлява форсмажорно и/или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15 от Наредба 11/2008, поради което дружеството не дължи връщане на получената субсидия. В настоящия случай Букпойнт онлайн ООД (правоприемник на Класико ЕООД) е бенефициент с многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР. Не се спори между страните, че Договорът от 20./10.05.2013 г. за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд в землището на с. Стара река е прекратен, съгласно разпоредбите на § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ считано от 01.02.2016 г., тъй като Букпойнт онлайн ООД не е разполагало с необходимия броя животински единици, условие, възникнало с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ, в който е посочено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно §15, ал. 3 от същата разпоредба, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция Земеделие . Член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 предвижда, че държавите членки могат по-специално да признаят категориите, посочени в параграф 1, букви а) е), на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, при които не се изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. С оглед практиката на СЕС, съдът вече е постановил, че непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , C343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C169/22, EU:C:2023:638, т. 39). В случая според т. 48 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 /22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието непреодолима сила или понятието извънредни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство (вж. в този смисъл решение от 7 декември 1993 г., Huygen и др., C12/92, EU:C:1993:914, т. 31). Макар посоченият списък да съдържа само обективни факти, в съответствие със съдебната практика (точка 47 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656/22 г.), заинтересованото лице, което се позовава на наличието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства , трябва също да може да докаже, че се е предпазило от последиците от необичайното събитие, като е взело подходящи мерки, без да прави прекомерни жертви (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2019 г., RF/Комисия, C660/17 P, EU:C:2019:509, т. 37 и цитираната съдебна практика). С оглед данните по делото, следва да се прецени по-специално дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, Букпойнт онлайн ООД е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, Букпойнт онлайн ООД е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица (арг. т. 48 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 от 2022 г.) В случая касаторът не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство, че изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за запазването на договори за наем, както и прекратяването на съответния договор за наем с община Сливен, сключен с Букпойнт онлайн ООД, представляват от гледна точка на последното външни, необичайни и непредвидими събития и от друга страна, че дружеството е взело всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе този договор в съответствие с новите изисквания. На първо място, срокът до 1 февруари 2016 г., предвиден в нормативната промяна е достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна на Букпойнт онлайн ООД за привеждане в съответствие с възникнало задължение с § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. На второ място, по делото липсват каквито и да е доказателства, че е реализирана възможност (дори опит за такава) да се придобие животински обекти и да се регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, Букпойнт онлайн ООД е предприело поне някакви действия да използва земи, различни от предоставените му с договоря за наем с община Сливен, отговарящи на условията по програмата. Най-накрая, представените в касационното производство Отчет за приходите и разходите към 31.12.2015 г. и към 31.12.12016 г., както и Счетоводен баланс за 2015 г. и 2016 г., не опровергават горните обстоятелства, а доказването им е в тежест на дружеството, което не е направило в хода на административното производство пред ДФЗ и в съдебното производство пред АССГ. С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че в конкретния случай прекратяването от общинска администрация на община Сливен на договора за наем на земя с бенефициера Букпойнт онлайн ООД, комуто е отпусната по програми за развитие на селските райони на земеделска помощ, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, не представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на член 47, параграф 1 Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г. А това е така, тъй като макар и прекратяването на договора да представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, в случая дружеството не е взело всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва (по смисъла на решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656/22 г.), за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника, се определя в размер на 100 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение