Решение № 780 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2008 г.

Решение № 780 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Ж. П. С. живуща в И., гр. Р. със съд. адрес адв. Д от П. адв. колегия, гр. П., ул. Ч. топче № 2, кант. № 6 за отмяна на влезлите в сила решения на Пернишкия районен съд от 29.III.2004 г. постановено по гр. д. № 1726/2001 г., на решение № 83 от 18.III.2008 г. по гр. д. № 1726/2001 г. и на решение № 1* от 29.III.2004 г. по гр. д. № 1454/2000 г. на Пернишкия районен съд, по допускане и извършване на делба на недвижим имот в с. С., П. Позовава се на открит през IХ.2008 г. от нея документ за отказ от наследство - удостоверение № 182/1983 г. от покойния баща на двете съделителки П. Ж. И., което според молителката представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. На второ място се поддържа, че по делбените дела са представени подправени и неистински документи, за които е образувано производство в Софийската районна прокуратура - удостоверение № 46016/26.IХ.2008 г. Ответницата по молбата Р. П. Л. от гр. С. поддържа, че оплакванията на молителката са несъстоятелни по съображения, развити в писмения отговор. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните отменителни основания. По отношение на първото отменително основание - направения отказ от наследството на бащата на страните П, починал през 1981 г., извършен от двете дъщери Ж. и Р. П., удостоверен с приложеното към молбата за отмяна удостоверение на Старозагорския районен съд, като отказът е вписан в специалния регистър на Ст. Загорския районен съд под № 182/1983 г. С решенията, чиято отмяна се иска, е допусната и извършена делба на оставените в наследство от М. Т. Ж. имоти в с. С., починала през 1997 г., която е преживяла съпруга на П. Ж. И. Отказът от наследството на П. Ж., извършен от Ж. С. през 1983 г., по естеството си и по начина на осъществяване на правното действие, представлява едностранен акт на молителката, в който тя лично е участвала. Не се поддържа от С., че тя не е правила такъв отказ, нито че той й е бил неизвестен. Намирането на документа през месец септември 2008 г. от нея между документите на нейната майка М не е ново обстоятелство, нито представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Производството за отмяна на влязло в сила решение не е предназначено за отстраняване на процесуални пропуски на страните при разглеждането на спора. Щом страната, претендираща отмяна на влезли в сила решения. се позовава на правно действие, което самата тя е извършила, тя е разполагала с възможност да ангажира доказателството за установяването му, по време на разглеждане на делото в редовните инстанции. Това обуславя изводът за неоснователност на подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК поради непредставянето на удостоверението за отказ от наследство на П. Ж. Като второ отменително основание молителката сочи приложеното удостоверение № 4* от 26.IХ.2008 г. на Софийската районна прокуратура за образувана преписка, изпратена на III РУ СДМВР с постановление за възлагане на проверка, от което е видно, че преписката е висяща пред СРП и липсва краен прокурорски акт към датата на издаване на документа 26.II.2008 г. Какъв е предмета на тази прокурорска проверка и дали е налице връзка с разглежданото делбено дело между страните, приключило с влезли в сила съдебни актове по допускане и извършване на делбата, не е видно от съдържанието на документа на СРП. Но дори и да се приеме, че както се поддържа от молителката, тази преписка е заведена във връзка с представени подправени и неистински документи по делбените дела, то очевидно не е налице установяване неистинност на документ, върху който е основано решението, по надлежния съдебен ред. Това не се оспорва и от самата молителка в молбата за отмяна. И в тази част тази молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При установената неоснователност на молбата за отмяна изцяло, на ответницата в производството Р. Л. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 870 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение