Решение № 11249 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от МБАЛ "Света София" ЕООД чрез адв. Д. Димитров от КАК срещу Решение 6793/08.11.2023 год. на Административен съд София - град постановено по адм. дело 4333/2023 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който да се отмени оспорения административен акт. Ответната страна управителят на Национална здравноосигурителна каса чрез гл.юрисконсулт Тодоров оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. При извършената проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-25ПП-134/04.04.2023 год. издадена от управителя на НЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) МБАЛ "Света София" ЕООД е поканено да възстанови доброволно неоснователно получената сума в размер на 15 992, 04 лева. От данните по делото е видно, че лечебното заведение е сключило договор 22-2441/26.02.2020 год. с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и АПр с НЗОК. Със Заповед РД-25-134/08.02.2023 год. на вр.и.д.управител на НЗОК е наредено да бъде извършена проверка на МБАЛ "Света София" ЕООД касаеща изпълнението на индивидуалния договор и разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 год.), както и във връзка с жалба вх.19-04-38/03.02.2023 год. Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол РД-25-134-1/24.02.2023 год. и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-134-2/24.02.2023 год. връчени на лечебното заведение на 06.03.2023 год. Срещу посочените протоколи болницата е подала възражение, което е прието за неоснователно от НЗОК. Установено е, че болницата е провела лечение на ЗОЛ М. И. К. по АПр 06 [заличен текст] на 01.07.2022 год. с диагноза [диагноза] . На същия ден е проведено лечение на ЗОЛ и по АПр 07 [заличен текст] . Проверяващите приемат, че е нарушен текстът на чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022 год., съгласно който В случай на хоспитализация по КП/АПр/КПр и необходимост от провеждане на КП/АПр и/или КПр в рамките на същия болничен престой се заплаща КП и АПр и/или КПр, с изключение на: амбулаторна процедура 6 в един и същ ден с АПр 7 и 8 . След като в един и същи ден са проведени АПр 06 и АПр 07, то от горепосочената норма следва, че АПр 06 не се заплаща. С оспорения пред първата инстанция административен акт ЛЗ е поканено да възстанови сумата по АПр 06 в размер на 200 лева, както и стойността на приложения лекарствен продукт [заличен текст] 7 821, 02 лева. При извършената проверка е установено също, че ЗОЛ М. И. К. е лекуван по АПр 06 [заличен текст] на 27.04.2022 год. с диагноза [диагноза] . На същия ден е проведено лечение на ЗОЛ и по АПр 07 [заличен текст] . Проверяващите приемат, че е нарушен текстът на чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022 год., съгласно който В случай на хоспитализация по КП/АПр/КПр и необходимост от провеждане на КП/АПр и/или КПр в рамките на същия болничен престой се заплаща КП и АПр и/или КПр, с изключение на: амбулаторна процедура 6 в един и същ ден с АПр 7 и 8 . След като в един и същи ден са проведени АПр 06 и АПр 07, то от горепосочената норма следва, че АПр 06 не се заплаща. С оспорения пред първата инстанция административен акт ЛЗ е поканено да възстанови сумата по АПр 06 в размер на 150 лева, както и стойността на приложения лекарствен продукт [заличен текст] 7 821, 02 лева. С процесното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на лечебното заведение като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е извел извод, че действително е ЛЗ е нарушило нормата на чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020-2022 год., поради което следва да възстанови сумата заплатена му за осъществената дейност по АПр 06 по отношение на ЗОЛ М. И. К. за 01.07.2022 год. и 27.04.2022 год. Решението е неправилно. Основателни са касационните възражения на лечебното заведение, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Производството по чл. 76а ЗЗО има за последица възстановяване на получени суми за лечение, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД, и това е установено при надлежна проверка. В настоящият случай административният орган неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020-2022 год. При внимателен почит на същата се установява, че забраната за заплащане на стойността на АПр 6 се отнася само, когато същата се провежда в рамките на един и същи ден с АПр 7 и АПр 8. Предвид използването на съюза И от законодателя при изброяването на съпътстващите процедури се налага единственият логичен извод, че АПр 6 няма да се заплаща само когато е извършена в един и същи ден с двете посочени процедури - АПр 7 и АПр 8, а не както е неправилното тълкуване на органа, че е достатъчно АПр 6 да е извършена едновременно само с АПр 7. При положение, че АПр 6 е извършена едновременно само с АПр 7, то няма пречка да се заплатят сумите и по двете процедури. Ако законодателят би имал предвид, че не се заплаща АПр 6 ако е извършена едновременно с АПр 7 и че АПр 6 не се заплаща ако е извършена с АПр 8, то тогава същият е следвало да използва съюза или в описанието на хипотезата по чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020.2022 год. В конкретният случай не се твърди, а и не се установява от доказателствата по делото на 01.07.2022 год. и на 27.04.2022 год. на ЗОЛ М. И. К. да е извършена АПр 8. На тези дати на ЗОЛ са извършени само АПр 6 и АПр 7, които с оглед нормата на чл.351, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020-2022 год. следва да се заплатят от НЗОК на ЛЗ. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде уважена като основателна, тъй като издадената писмена покана се явява материално незаконосъобразна и при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед изхода на делото в полза на касатора от ответната страна следва да бъдат заплатени разноски за двете съдебни инстанции, които са своевременно поискани и доказани по размер. На лечебното заведение се присъждат 200 лева за заплатена държавна такса за касационната инстанция. За производството пред първата инстанция следва да се осъди НЗОК да заплати на ЛЗ държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 500 лева или общо разноски за първата инстанция 550 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение