Решение № 3056 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 177/2021 г.

Решение № 3056 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 177/2021 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Хури, гражданин на Сирия, подадена против решение № 5285 от 12.10.2020 г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 4 – ти състав, по адм. д. № 7278/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание лично и чрез упълномощен адв. И. Беров се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства от личната бежанска история, защото административният орган не е изследвал достатъчно причините, обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му на произход. Според касатора съдът не е обсъдил обстановката в държавата на произход. Счита, че административният орган не е коментирал принципа "забрана за връщане" в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и развива тезата, че молбата за закрила не е разгледана индивидуално във връзка с изпълнението на чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ. Заявява, че в оспорения съдебен акт не е обсъдено възражението за немотивираност на административния акт по отношение на твърдението на чужденеца, че е християнин. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира разноски с представен списък за тях. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която в съдебно заседание пледира за потвърждаване решението на Административен съд – София- град, като правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото е безспорно установено, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, като са изследвани личното положение на чужденеца и актуалната ситуация в страната на произход. Според участващия по делото прокурор за касационния жалбоподател не съществува реален риск при връщането си в страната на произход да стане обект на тежка заплаха по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. З ЗУБ и е отчетено становището на ДАНС, дадено по реда на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, че чужденецът представлява опасност за националната сигурност и съответно, забраната по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Счита за неоснователно твърдението в касационната жалба, че административният акт не съдържа мотиви относно липсата на опасност за касационния жалбоподател в страната по произход, обусловена от религията му, което е обсъдено в първоинстанционното решение. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5285 от 12.10.2020 г. е отхвърлена жалбата на Л. Хури, гражданин на Сирия срещу решение № 1756 от 10.07.2020 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССГ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Констатирано е, че в хода на адм. производство с чужденеца е било проведено интервю, обективирано в писмен протокол, при който били взети мерки на лицето да се даде възможност да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Административният орган е разгледал и взел предвид писмо с рег. № М-447/24.01.2020 г. на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), изпратено до председателя на ДАБ при МС, с което е изразено становище, че се възразява агенцията да предостави закрила на жалбоподателя, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с неговото индивидуално положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход и била преценена сигурността й. При тези данни първостепенният съд е установил, че административният орган е спазил законовите изисквания на разпоредбата на чл. 73 ЗУБ, като последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка на основанията относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При преценка относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че доводите на жалбоподателя, обосноваващи молбата му за международна закрила, не изпълняват хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изхождайки от фактите от изложената от чужденеца пред административния орган бежанска история, съдът е формирал заключение, че целта на пристигането на жалбоподателя в Република България не е търсене на закрила по реда на ЗУБ, а посредством процедурата по този закон чужденецът цели да легализира престоя си в Република България, като заобикаля режима за пребиваване в страната ни, след като му е било отказано удължаване на националния паспорт от държавата му на произход. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от ДАБ индивидуално. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила, поради което първостепенният съд правилно е счел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства от личната бежанска история, защото административният орган не е изследвал достатъчно причините обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му на произход. От страна на ответния административен орган е извършено точно това и от решаващия състав на Административен съд София - град, са анализирани противоречивите твърдения на жалбоподателя във връзка с твърдяното от него участие в събрание на БААС през 2016 г. Касационният съдебен състав споделя това становище, защото от проведеното интервю на дата 07.01.2020 г. действително се установяват противоречиви твърдения и непоследователност в представената бежанска история от Л. Хури, който е напуснал легално Сирия за първи път през 1994 г., като е дошъл в Република България, за да изучава медицина. Заявил е, че е прекъснал образованието си без конкретна причина, без да има доказателства за някакво проведено обучение, като от съществено значение е обстоятелството, че всяка година се е прибирал в страната си на произход, за да се вижда със своите близки, включително и през 2018 г., която е след соченото от чужденеца събрание на БААС през 2016 г. Пред административният орган е представил лична карта на чужденец с продължително пребиваване, която била валидна до 24.04.2018 г. и е мотивирал молбата си за закрила с твърдения за причини от политически характер възникнали през 2016 г. и невъзможност да поднови сирийския си паспорт, които бил валиден до 24.04.2018 г. Като причина за отказа за подновяване на паспорта излага събранието на БААС, на което присъствал. Административният орган и първостепенният съд са установили, че за последен път касаторът е напуснал легално Сирия през 2018 г., който факт опровергава изявленията на чужденеца, свързани с твърдяното събрание на БААС в Дамаск, което заявява, че е проведено през 2016 г. Неясни и нелогични са твърденията, които молителят е релевирал във връзка с това събрание – от една страна твърди, че е правил предложение на партията, от друга я критикувал. Несмислено е и твърдението, че вместо да бъде арестуван от органи на сигурността, те са изпратили човек, който трябвало да го излъже, за да може да го отведе в участъка. Следва да се вземе предвид и неговото безпроблемно напускане на държавата му на произход, с оглед направените твърдения пред интервюиращия орган. Този факт обосновава верният извод на първостепенния съд за липса на интерес от страна на властите по отношение на касатора, още повече, че той се е прибирал и напускал безпроблемно всяка година в страната си на произход. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че както административният орган, така и първоинстанционният съд са изложили правилни мотиви за наличие на множество противоречиви и несвързани твърдения относно личното му положение и представената бежанска история, както и досежно обстоятелството, че кандидатът е склонен съзнателно да дава неистинска информация, с цел представяне на значими обстоятелства за производството по реда на ЗУБ. Освен това решаващият съдебен състав на АССГ точно е установил, че административният орган като е изследвал заявените твърдения от чужденецът, правилно е приел, че се касае за причини от личен характер, свързани с невъзможността Л. Хури да поднови паспорта си, защото не е отслужил военна служба. Видно от представената справка с № МД-38/21.01.2020 г. на дирекция "Международна дейност", мъжете които са пребивавали извън Сирия за не по- малко от четири години, могат да се освободят от военна служба, като заплатят 8 000 долара, а от представените доказателства е видно, че чужденецът не е съобщил да е заплатил изискуемата такса за освобождаване. С оглед на това законосъобразно в хода на адм. и на съдебното производство е установено въз основа на приетите доказателства, че липсват опасения от преследване, предвид последващите действия на касатора. От определящо значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. При тези вярно установени данни правилно първоинстанционният съд е преценил като неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице непълнота на обжалваното съдебно решение, защото съдът и административният орган не се били произнесли по отношение на твърдението му, че е християнин. Касационната инстанция възприема тезата на първостепенния съд, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. В конкретния случай по отношение на чужденеца административният орган не е установил наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата религия, националност, раса, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав на Административен съд София – град правилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по реда на ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав възприема становището на първоинстанционния съд, че определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, като отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на съответния чужденец. В настоящата хипотеза самият касатор посочва, че не е бил член на въоръжена групировка, не е осъждан в родината му и многократно е напускал легално Сирия. Законосъобразни са изводите на Административен съд – София- град, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на Л. Хури по реда на чл. 9 ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Предвид противоречивите обстоятелства от бежанската му история следва да се сподели преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му, с оглед на което лицето следва да се определи като икономически емигрант. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Решаващият състав на АССГ законосъобразно е извършил преценка за обстановката в страната на произход. Видно от информацията в справка № МД – 265/15.05.2020 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС се посочва, че към март 2020 г. в района на молителя -Дамаск, не са отчетени нападения на Ислямска държава и ситуацията със сигурността е стабилна. Административният орган и съдът обосновано и мотивирано са разгледали и нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, с която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. От представените доказателства е видно, че касаторът е посочил, че цялото му семейство – родителите му и неговите братя живеят в Дамаск - Сирия. На следващо място в мотивите на обжалваното решение правилно е преценено изявлението на чужденеца, че той не бяга от войната в страната си на произход и ситуацията със сигурността не е важна. Тези твърдения са подкрепени с фактите в протокол от интервю с рег. № 200424/07.01.2020 г., от които се установява, че касационният жалбоподател не се е притеснявал редовно да се завръща в Сирия, дори в разгара на войната. Правилно и законосъобразно административният орган и решаващият съдебен състав са преценили, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Съдът обосновано е счел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като по делото е прието като доказателство писмо рег. № М-447/24.01.2020 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", в което е изразено отрицателно становище за предоставяне на закрила на чужденеца, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно императивните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. В случая на административния орган не е предоставена възможност за преценка дали да предостави търсената закрила, а напротив - има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Съобразена е целта на закона да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си първостепенният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материално-правните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на Л. Хури против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, с който този смисъл е и практиката на ВАС: решение № 5916 от 18.04.2019 г. постановено по адм. д. № 14739/2018 г. на IV о., на ВАС и др. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,