Решение № 6620 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2018 г.

Решение № 6620 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 31.10.2017 г. по адм. д. № 153/2017 г. Старозагорският административен съд е отменил заповед на кмета на община М. № 10-03-4#17/22.03.2017 г. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община М.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушениена материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба община С. З. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен псъд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед на кмета на община М. е разпоредено премахване на "Масивна жилищна сграда № 04, находяща се в УПИ ХI - 23 от кв. 107 по пана на с. Я. като опасна за здравето и живота на хората. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Старозагорският административен съд е приел, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като не е изслушан представител на собственика на сградата - община С. З.. Комисията, назначена от кмета на община М. е съставила констативен протокол без изслушване на заинтересуваните страни, с което е било ограничено правото им на защита. Старозагорският административен съд е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна. Не са налице кумулативно предвидените предпоставки за премахване на сградата, тъй като същата може да се ремонтира, заздрави и ползва по предназначение. При постановяване на решението Старозагорският административен съд не е допуснал нарушение на на закона. Установено е, че сградата е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение. Не е застрашена от самострутване и може да бъде поправена и заздравена. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, а в заповедта липсват фактически основания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправена покана, а адресата на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. При тези данни правилно съдът приема, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Решението на Старозагорския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. О. М. следва да бъде осъдена да заплати на община С. З. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд