Решение № 8730 от 12.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.64, ал.1 от ЗЗК във връзка с чл.94, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията. Образувано е по касационна жалба на "HS Hydro & Spa" SRL, гр. Букурещ, Румъния, подадена против решение 419/02.04.2024г., постановено по административно дело 759/2023г. по описа на Административен съд- София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 449 от 18.05.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-850/21.12.2022 г. Касационният жалбоподател "HS Hydro & Spa" SRL (Ейч Ес Хидро енд Спа ООД) със седалище и адрес на управление в град Букурещ, Румъния, поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и излага подробни доводи в тази връзка. Моли за отмяната на както на оспореното съдебно решение, така и на решение 449/18.05.2023г. на КЗК. Претендира присъждането на направените разноски. Ответната страна- Комисия за защита на конкуренцията, оспорва жалбата и излага подробни съображения за неоснователността й в представена писмена защита. Претендира за оставяне в сила на оспореното решение на АССО, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационното оспорване- Флуидра Болканс АД със седалище и адрес на управление в град Пловдив, счита предявената касационна жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 449 от 18.05.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-850/21.12.2022 г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Флуидра Болканс" АД. Производството по преписка КЗК-850/2022г. е образувано на основание чл.94, ал.1 от ЗЗК по предявено от "HS Hydro & Spa" SRL искане за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал.1 от ЗЗК от страна на "Флуидра Болканс АД, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона имуществени санкции. В искането си "HS Hydro & Spa" SRL твърди, че с Флуидра Болканс АД оперират на един и същи пазар на търговия на трифазни електрически помпи за плувни басейни, което ги поставя в условията на конкуренция. Според жалбоподателя ответникът извършва директни продажби към професионални инсталатори, хотели и други клиенти, както и чрез две онлайн платформи: www.pools.bg и pro.fluidra.com/bg. Жалбоподателят твърди, че продаваните от ответното дружество помпи не съответстват на регулацията за трифазните електромотори, установена в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), както и в Регламент 640/2009 г. от 22.07.2009 г. за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на електродвигатели и Регламент 2019/1781 (изменен с Регламент 2021/341) на Комисията от 01.10.2019 г. за определяне на изисквания за екопроектиране на електродвигатели и регулатори на честота на въртене съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент (ЕО) 641/2009 по отношение на изискванията за екопроектиране за безсалникови автономни циркулационни помпи, вградени в продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) 640/2009 г. на Комисията. Конкретно сочи, че предлаганите от ответника помпи модели Victoria, Colorado, Maxim, Aral C-3000 и Aral C-1500 са с ниво на ефективност IE2, при положение, че съобразно цитираните по- горе регламенти се изисква ниво на ефективност IE3. Дружеството счита, че по този начин "Флуидра Болканс" АД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция на чл.29 от ЗЗК като в отклонение от добросъвестната търговска практика на търговско дружество, "Флуидра Болканс" АД продава помпи, които не съответстват на приложимата регулация и това го поставя в по-благоприятно положение и позволява продажбите му да бъдат осъществявани на значително по-ниски цени, тъй като в предлаганите стоки не са влагани по-скъпите енергоефективни компоненти и не са извършвани разходи на време и ресурс за сертифициране на стоките. Според жалбоподателя Флуидра Болканс АД е нарушило и правилото на чл.31 от ЗЗК, като въвеждането в заблуждение е по отношение на съответствието на стоката с приложимите нормативни изисквания, заложени в европейското и в националното законодателство. Според жалбоподателя това представлява съществено свойство на стоката трифазни електрически помпи за басейни, доколкото ползвателите на помпите биха могли да бъдат санкционирани за употребата им в противоречие с въведената регулация. Последното въведено оплакване от жалбоподателя е за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗК, което се изразява в привличане на клиенти по нелоялен начин, в резултат на което се сключва договор с конкурент. С решението си КЗК приема, че ответното дружество не е извършило посочените нарушения на ЗЗК и излага подробни мотиви във връзка с изводите си. Административен съд- София- област отхвърля жалбата на "HS Hydro & Spa" SRL против решението на КЗК. За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд приема, че решението е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум, в пределите на правомощията на Комисията и в предвидената от закона форма. Съдът приема, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила като излага подробни мотиви защо приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че КЗК е следвало да конституира като ответници всички субекти от международната икономическа група FLUIDRA SA Испания, част от която е и Флуидра Болканс АД; да инициира производства пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за установяване на нарушения на специалните закони, регулиращи енергийната ефективност и екологичността на процесните продукти. Първоинстанционният съд приема, че решението на КЗК е и материално законосъобразно, като излага подробни и обосновани мотиви относно всяко едно от твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗЗК. Така постановеното решение е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. На първо място следва да се отбележи, че съдът не е допуснал каквито и да било нарушения на процесуалните правила в хода на процеса и при постановяване на решението си. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички изложени от жалбоподателя доводи по същество, което представлява липса на мотиви. Конкретно, жалбоподателят счита, че съдът не е обсъдил всички доводи за несъответствие на продаваните от ответника трифазни помпи за басейни, а се е задоволил накратко да посочи, че изискванията, заложени в Регламент 640/2009 г. и Регламент 1781/2019 г., не са приложими за процесните помпи. В решението си съдът подробно и аргументирано е посочил защо приема, че процесните продукти не попадат в обхвата на приложното поле на посочените регламенти, позовавайки са на разпоредбите на чл. чл. 1, т. 2, б. б от Регламент 640/2009 г. и чл. 2 от Регламент 2019/1781. При направения извод, че изискванията на цитираните регламенти не се прилагат спрямо трифазните помпи за басейни, не е необходимо и да се изследва дали тези продукти отговарят на изисквания, които са неприложими за тях, нито да се излагат мотиви в тази връзка. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, свързани с поисканите съдебно-технически експертизи, които да установят дали се касае за напълно вграден продукт или за такъв, който може да се използва и самостоятелно, както и дали е налице декларация за съответствие на трифазните помпи, издадена от производителя; налице ли е нужната техническа документация за проведени изпитвания на продуктите в сертифицирана лаборатория, доказваща съответствието на продукта с изискване за маркировка СЕ за съответния енергиен клас; необходимо ли е тези продукти да бъдат сертифицирани и дължи ли се за тях издаване на декларация за съответствие, за да бъдат обозначени с тази маркировка; отговарят ли процесните трифазни помпи на задължителния клас за енергийна ефективност. Съобразно правилото на чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В конкретната хипотеза съдът обосновано е приел, че по делото е налична необходимата информация за изясняване на спорния въпрос относно възможността за самостоятелно използване на електродвигателя на помпите, позовавайки се на издадените ЕС декларации за съответствие, в които производителите на електрическите двигатели посочват, че те са специално проектирани да бъдат напълно интегрирани в конкретни модели помпи и имат общи компоненти с помпения агрегат. При наличието на тези доказателства, изходящи от трети лица, правилно административният съд е приел, че не е налице необходимост от назначаване на такава техническа експертиза. Съдът не е допуснал нарушение и като с определение 237/02.02.2024г. е отказал да назначи другата техническа експертиза, поискана от жалбоподателя, тъй като тя засяга въпроси извън предмета на настоящия спор, а част от поставените въпроси са правни, а не технически такива. В определението са изложени изключително подробни и аргументирани мотиви в тази връзка, поради което отказът на съда да назначи поисканите експертизи не представлява и нарушение на процесуалните правила. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е издал поисканите от жалбоподателя съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди от органите за технически надзор (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по стандартизация и Агенцията за устойчиво енергийно развитие) с други такива, които да съдържат информация относно вдени производства за установяване на нарушения от страна на ответното дружество. Определенията на съда по допускане и събиране на представените писмени доказателства са постановени при спазване на правилата за събиране на доказателства, установени в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК и в настоящия процес. При постановяване на решението си съдът е съобразил и обсъдил само тези доказателства, които са относими към предмета на спора и са приети и приобщени към материалите по делото по надлежния ред, поради което не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения в тази насока. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на КЗК. То е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК. Правилен и обоснован е и изводът на АССО, че в рамките на производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя, свързани с конституирането на страните и необходимостта от иницииране на производство пред ДАМТН са приети за неоснователни с аргументирани мотиви, които изцяло съответстват на материалния закон. Правилни и обосновани са и изводите на съда относно материалната законосъобразност на постановеното от КЗК решение, предмет на контрол в първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. АССО е извършил систематичен и задълбочен анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, стигайки до извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Относно първия елемент от фактическия състав на чл.29 от ЗЗК съдът е направил правилен и обоснован от доказателствата по делото извод, че дружествата "HS Hydro & Spa" SRL и Флуидра Болканс АД са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с предлагане на оборудване за басейни и СПА центрове, включително и електрически помпи за плувни басейни, което ги прави предприятия, извършващи конкурентна дейност на съответния пазар (продуктов и географски), определен съобразно §1, т.15 от ДР на ЗЗК. Вторият елемент на чл. 29 ЗЗК е противоречие с добросъвестната търговска практика. Според установеното в правната теория и константната съдебна практика разбиране, добросъвестната търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Ето защо правилно и АССО и КЗК са приели, че действия, извършени в нарушение на установена със закон или регламент регулация представляват действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика. По същество основният правен спор между страните е дали спрямо предлаганите от ответното предприятие помпи за басейни са приложими изискванията на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), Регламент 640/2009 г. и отменилия го Регламент 1781/2019 г. След преценката на приложените като доказателства по делото декларации за съответствие, сертификати за стандарти ISO 9001, 14001 и др., АССО е споделил направения от КЗК извод, че процесните електрически изделия помпи, отговарят на съответните изисквания на местното и европейското законодателство и са изпитани и преминали процес на сертифициране. Действително в преписката на КЗК се съдържат декларации за съответствие на описаните по-горе модели помпи, съобразно които те съответстват на приложимите към тях изисквания и европейски стандарти, въз основа на които тези помпи са етикетирани с маркировка СЕ. Въз основа на представените писмени доказателства е направен и напълно обоснован извод, че спрямо процесните помпи не намират приложение правилата на цитираните регламенти, предвид обстоятелството, че същите попадат в изключенията, определени в разпоредбите на чл. чл. 1, т. 2, б. б от Регламент 640/2009 г. и чл. 2, т.2, б.а от Регламент 2019/1781. Според тях, изискванията заложени в регламентите, не се прилагат към двигатели, напълно вградени в даден продукт (например в предавателен механизъм, помпа, вентилатор или компресор). Съобразно посоченото от производителите, двигателите за процесните помпи са произведени специално за тях и използването им е невъзможно в друг продукт или самостоятелно от тях. След като двигателите не попадат в приложното поле на цитираните два регламента, спрямо тях не се прилагат и въведените с тях изисквания за екопроектиране. Във връзка с поддържаните от касационния жалбоподател оплаквания относно приложимостта на регламентите, следва да се отбележи, че изделие от процесния тип- помпа, изрично е посочено като пример за изключение, спрямо което съответният регламент не се прилага. Освен това, съобразно представената от органите по технически надзор (ДАМТН, АУЕР и БИС) информация, спрямо Флуидра Болканс не са били установявани нарушения във връзка със спазване на изискванията за енергийна ефективност на процесните помпи. Ето защо касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АССО, че в конкретната хипотеза липсват доказателства, установяващи нарушения на специалните секторни норми за процесните изделия- помпи за басейни, поради което не са налице и действия, извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика. Представеният в касационното производство констативен протокол (акт 102, т.І, рег. 1583/08.04.2024г. относно съдържанието на интернет-страницата на www.fluidra.bg, е неотносим към предмета на настоящия спор, доколкото удостоверява съдържанието на страницата към дата 08.04.2024г. и е извън процесния период, определен в производството пред КЗК. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване по отношение на формираните от съда изводи относно предлагането на помпи с търговска марка Pool zone на българския пазар от страна на жалбоподателя. При преценката на събраните по делото доказателства съдът е установил, че тези помпи се предлагат на сайта www.pools.bg, но последният се използва от друго лице- Темена ООД, което осъществява и продажби чрез този сайт въз основа на сключен договор за наем. Изтъкнатите в касационната жалба оплаквания за свързаност на третото лице с Флуидра Болканс ООД не следва да се обсъждат предвид обстоятелството, че тези факти се навеждат едва с касационната жалба, а в касационното производство е налице забрана за нови фактически установявания съобразно правилото на чл.220 от АПК. При липсата на един от елементите на фактическия състав, очертан в разпоредбата на чл.29 от ЗЗК, правилно и КЗК, и АССО са приели, че това води до невъзможност да се установи нарушение по този текст. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и по отношение на липсата на нарушения по чл.31 и чл.36, ал.1 от ЗЗК. По отношение на нарушението по чл.31 от ЗЗК жалбоподателят твърди, че заблуждението се отнася до по отношение на съответствието на изделията (помпи и техните двигатели) с приложимите нормативни изисквания, заложени в европейското и националното законодателство, което представлява съществено свойство на стоката по смисъла на чл.31 от ЗЗК. Както вече се изтъкна и по-горе, твърдяното от жалбоподателя несъответствие на процесните стоки с изискванията на Регламенти 640 и 1781 не е налице, поради което не е изпълнен и фактическият състав на нормата на чл.31 от ЗЗК. Правилни са изводите на АССО и КЗК, че в конкретната хипотеза не са осъществени и фактите, подвеждащи се под фактическия състав на чл.36, ал.1 от ЗЗК. Цитираната норма забранява недобросъвестни търговски практики, насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. В конкретната хипотеза се установи, че липсва първият елемент от предвидения фактически състав, а именно деянието, представляващо израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар и въздействащо върху обективната преценка на клиентите. Доколкото това деяние е резултатно, а в конкретния случай предвидените в нормата неблагоприятни правни последици вследствие от недобросъвестни действия на ответното дружество не са установени, следва да се приеме, че липсва и този елемент от фактическия са.ъстав по чл.36, ал.1 от ЗЗК. Ето защо е правилен и обоснован и изводът, че не е налице нарушение по чл.36, ал.1 от ЗЗК, осъществено от Флуидра Болканс АД. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от пороците, изтъкнати в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателни обаче са претенциите на двамата ответници в тази насока. Съобразно представения списък на разноските, придружен от договор за правна помощ и платежно нареждане, Флуидра Болканс е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, които следва да се възложат на касационния жалбоподател. Основателна е и претенцията на КЗК- ответна страна в производството, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 240 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,