Решение № 5317 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2008 г.

Решение № 5317 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Жеко Колев Дончев от гр. Бургас против решение № 651 от 11.07.2008 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 15/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-08-03/3.12.2007 г. на Областния управител на област Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Иска се отмяната му и отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна-Областен управител на област Бургас взема писмено становище за основателност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че отказът на областния управител за право на обезщетение на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като искането е предявено след преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. Решението е правилно. Административен съд-Бургас е установил правилно релевантните по делото факти въз основа на всички събрани доказателства и е достигнал до правни изводи в съответствие с приложимия материален закон, които се споделят от настоящата инстанция. С решение № 1415/27.10.2000 г. по гр. д. № 91/1998 г. Районен съд-Бургас е уважил иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ, предявен от Величка Георгиева Коева и Надежда Георгиева Нейчева против касатора и съпругата му. Решението е влязло в сила с постановяване на решение № 1493/28.02.2005 г. по гр. д. 1247/2002 г. на ВКС. Решението на ВКС е окончателно и не се съобщава. В интерес и тежест на страните по делото е да следят и узнаят за влизане в сила на решението на ВКС. От датата на постановяването му започва да тече преклузивният двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ за подаване на исканията за обезщетение по чл. 6 . Искането на касатора е направено на 27.02.2006 г., т. е. много след изтичане на срока, поради което е процесуално недопустимо, както правилно приемат административният орган издател на отказа и първоинстанционният съд. Предмет на съдебната проверка е законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Справедливостта на правната норма не подлежи на преценка от съда. Като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и не подлежи на отмяна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, релевирани в касационната жалба и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,