Решение № 181 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Пловдив, чрез юрисконсулт К. Славов, против Решение 5245/12.06.2024 г. по адм. дело 517/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а жалбата на лечебното заведение пред първоинстанционния съд отхвърлена. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Браниполе, обл. Пловдив, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 5245/12.06.2024 г. по адм. дело 517/2024 г. Административен съд Пловдив е отменил, по жалба на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-28-34/26.02.2024г. на директора на РЗОК Пловдив по изпълнение на Договор 164277/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури съгласно Протокол за неоснователно получени суми РД -25-102-2/08.02.2024г. общо в размер на 19 435,14 лева и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което е довело до незаконосъобразност на акта по арг. от чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед РД-25-102/16.01.2024г. на директора на РЗОК Пловдив е извършена проверка за периода от 17.01.2024г. до 08.02.2024г. на лечебното заведение относно контрол по изпълнение на договорен пакет за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури финансирани от НЗОК, в съответствие с общи и специални условия на Националния рамков договор за Медицински дейности /НРД за МД/ 2023-2025г. по изпълнение на сключен между страните действащ индивидуален договор 164277 по чл. 59 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/. В резултат на проверката е издаден Протокол РД-25-102-1/08.02.2024г. Установено е неизпълнение на ИД за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки /КП/ 141, 145, 149, 154 и 155 от Приложение 17 към НРД за МД за 2023-2025г. Прието е, че не е спазено задължително условие в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка от петте КП за необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години за отделението по урология четирима лекари, от които двама със специалност урология. Констатирано е, че за периода от 03.12.2023г. до 10.12.2023г. МБАЛ Парк Хоспитал разполага само с един лекар със специалност урология в отделението за изпълнението на дейностите по горепосочените КП. С възражение изх. 8/15.02.2024г. лечебното заведение е възразило срещу констатациите в Протокола от 08.02.2024г. като е изложило обективни причини и форсмажорни обстоятелства, препятствали изпълнението на посоченото изискуемо условие за кратък период от време. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 10.12.2019г., клинична пътека е система от определени с Националния рамков договор за медицински дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнение на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по кратък от 48 часа. Според чл. 321 от НРД за МД 2023 2025 г., клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: в т. 4, б. а и б. б от същия текст - условия за сключване на договор и изпълнение на КП, включващи: а) задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на КП, б) необходими специалисти за изпълнение на КП и изисквания за допълнителна квалификация. С нормата на чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО законодателят е уредил административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 от ЗЗО да се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Съгласно правилото на ал.4 на посочената разпоредба договорите, сключени по чл. 45 от ЗЗО между НЗОК, съответно РЗОК и физически или юридически лица, са административни договори, т.е. по отношение на тях са приложими нормите на чл. 19б и чл. 19в от АПК. В случая създаденото между страните договорно правоотношение, породено от сключения на основание чл. 45а, ал. от ЗЗО /в относимата редакция/ валиден административен договор и Приложение 1, не е било прекратено поради неизпълнение за спорния период от време. Поради това МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, като изпълнител на медицинска помощ и дейности по посочените в договора и приложението КП, е бил длъжен да ги престира, а НЗОК е имала задължението да ги заплати на лечебното заведение, съобразно договорения предмет. Административен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил решението си при правилно изяснена фактическа обстановка. Безспорно лечебното заведение се е задължило да разполага с медицински специалисти на основен трудов договор за изпълнение на договорените КП. Съгласно чл.20, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 г., общите и специални условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на сключения договор. В случая обаче, обстоятелството, че за процесния период от време лечебното заведение не е разполагало с втори специалист по посочената специалност, съгласно Приложение 1 от договора, не може да му се вмени във виновно поведение, тъй като настъпилата смърт на 16.01.2022 г. на втория лекар с призната специалност Урология е случайно събитие, независимо от волята на страната обстоятелство. Правилна е преценката на съда, че смъртта на лекаря уролог /като обективно препятствие за изпълнение на визираните по-горе изисквания/ и като резултат от това обстоятелство извършването на дейностите по процесните КП с участието само на един лекар - специалист при изискуеми двама в отделението по урология, не представлява неизпълнение на индивидуалния договор за оказване на болнична помощ. От друга страна, данните категорично сочат, че лечебното заведение е било добросъвестно, с оглед изпълнение на задължението да бъде своевременно и надлежно попълнен списъкът към Приложение 1 от административния договор с посочените специалисти. Вследствие на извършения прецизен анализ на доказателствата, обосновани са правните изводи на административния съд, че в конкретната фактическа обстановка макар и при наличието на един специалист със специалност Урология са били изпълнени всички основни компоненти на КП, поради което липсата на втори лекар с посочената специалност би следвало да ангажира единствено административната отговорност на болницата за този случай, но не и нейната финансова отговорност за възстановяване на неоснователно получени суми. Действително със смъртта на д-р Крумов е прекратен трудовият договор със специалист уролог, в резултат на което и формално не са изпълнени договорените между страните условия, съгласно Приложение 17 към НРД за МД за 2023-2025г., по отношение изискването за наличието на 2 лекари със специалност Урология в отделението по урология. Направен е обаче своевременен опит това обстоятелство да бъде отстранено с последващите незабавни действия от страна на лечебното заведение по уведомяване на РЗОК, подписване на допълнително споразумение към Приложение 1 Списък на специалистите работещи по КП/Апр/КПр към договора по чл. 59 ЗЗО за заличаване на починалия лекар и осигуряването на нов лекар на пълен работен ден чрез сключването на трудов договор от 10.12.2023г. Тези действия на изпълнителя по КП целят осигуряване непрекъснатост на лечението на пациентите. Като не е изследвал и съобразил всички тези значими за спора обстоятелства, директорът на РЗОК е издал оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на административнопроизводствените правила чл. 34 и чл. 35 от АПК. Административният орган при постановяването на оспорената покана е допуснал и нарушение на целта на закона и на принципа на чл. 6, ал.1 и ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Правилно административният съд е приел, че мотиви по възражението и по изтъкнатата обективна причина за наличие само на един лекар през периода 03.12.2023г. - 10.12.2023г. не са изложени в оспорения акт. Обстоятелството, свързано със смъртта на специалиста не е разгледано в издадената покана, органът не е обсъдил и своевременните действия на болницата за преодоляване на препятствията по изпълнение на КП, описани по-горе, не е изложил мотиви по основното и главно възражение за настъпилото, независещо от лечебното заведение извънредно обстоятелство и в поканата не е обосновал защо смъртта на лекаря представлява неизпълнение от страна на лечебното заведение на изискванията на ЗЗО или на действащия НРД за МД 2023 2025 г. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, настоящият съдебен състав го намира неоснователно. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложените мотиви, не се установяват касационните основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважено в размер на 2150,00 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие, и липса на направено възражение за Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,