Решение № 11208 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Димитрова, срещу решение 2629/18.04.2023 г., постановено по адм. д. 1640/2023 г. на Административен съд - София град /АССГ/. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли постановеният съдебен акт да бъде отменен, а жалбата на А. Хамада да бъде отхвърлена срещу решение 18070/12.12.2022г. на заместник-председателя на ДАБ при МС с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът А. Хамада, гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. М. Атанасов от Адвокатска колегия - София, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по жалба на А. Хамада, гражданин на Сирия, срещу решение 18070 от 12.12.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е била отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови оспорения в настоящето производство акт, съдът се е позовал на легалното определение, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, а именно: Трета сигурна държава е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец и д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Направил извод, че по отношение на А. Хамада е останало недоказано и неустановено обстоятелството по б. г на §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ДР ЗУБ). Следователно административният орган необосновано приел, че са налице предпоставките за приемане на Турция за трета сигурна държава. С тези съображения административният съд е отменил решението на зам. председателят на ДАБ при МС, след съобразяване на задължителните указания в решението, съдът дал и указания да се съобрази и съществуващата в Сирия ситуация на въоръжен конфликт. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че в административното производство е установено, че държавата от която идва А. Хамада и в която би подлежал на връщане е Турция и същата следва да се счита за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд неправилно е констатирал липсата на такова обсъждане и приел, че Турция не се явява трета сигурна страна за А. Хамада. Административният орган е мотивирал решението си, че Турция се явява трета сигурна държава за кандидата като са изложени мотиви във връзка с всички кумулативно разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ условия и то едва след като е събрал информация и е обсъдил обстановката в страната на произход на А. Хамада Сирия, във връзка с личното му положение. В този смисъл Върховният административен съд приема за основателни оплакванията на касационния жалбоподател, свързани с наличието на обсъждане личното му положение във връзка с обстановката в държавата по произход справка с рег. МД-655/17.10.2022г. На следващо място по делото е представена справка за актуалната обстановка в Република Турция с вх. МД-656/17.10.2022г., от която се установява, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени от принудително връщане в Сирия. Констатирано е, че със Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. В случая правилно административният орган е приел, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. А. Хамада е пребивавал в Турция заедно със семейството си и са потърсили закрила, като неговата съпруга и децата му вече имат статут. От представената административна преписка безспорно се установява, че чужденецът не твърди, че се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Всички елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, включително и тези от свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган правилно е приел, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не сочи основателни причини, поради които не би могъл да се завърне в Турция. От проведеното интервю обективирано в протокол с рег. УП 21673/15.09.2022г., чужденецът разкрил, че след като напуснал Сирия заедно със семейството си и се установили в Истанбул, са били регистрирани в Турция като бежанци, но не са дочакали получаването на документите си и заминали за България. Въз основа на което може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Турция с оглед данните в изготвената справка и правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази връзка доводът на съда, че по делото не е било доказано, че държавата Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ не се споделя от настоящия състав. Законосъобразни са изводите на административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В настоящият случай се установява, че не липсата на обстоятелство по § 1, т. 9 от ЗУБ е било основание за издаване на процесния административния акт, а липсата на обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които настоящият състав приема за правилно установени от административният орган. Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на оспореното пред първоинстанционният съд решение, административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на А. Хамада, гражданин на Сирия, срещу решение 18070 от 12.12.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,