Решение № 14654 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2009 г.

Решение № 14654 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Добрин Тодоров Добрев от гр. Пловдив против Заповед № К-2355 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - категория "В", главен инспектор - началник група към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при ОД на МВР - Пловдив, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви - фактически и правни основания за издаването й, неспазване на ТП № 6/2007 г., постановена е при нарушение на административнопроизводствените правила, които водят до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Поддържа се оплакване в писмената защита и за нарушение на целта на закона, поради освобождаването му от длъжност която не е заемал. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, че жалбоподателят е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, притежаващ категория "В", главен инспектор - началник група. Служебното му правоотношение с МВР е прекратено от органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1 т. 13 от ЗМВР, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. В тази връзка е издадена обжалваната Заповед № К-2355 от 14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, като правоотношението на държавния служител е прекратено от датата на връчването. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители в МВР, придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от МВР. Фактическият състав на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР включва единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването, със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители. В разглеждания случай, видно от приложената справка за осигурителен стаж от 13.04.2009 г. към същата дата жалбоподателя е имал общ осигурителен стаж от 34 г. 4 м. и 10 дни, от които 26 г. 8 м. и 2 дни действително прослужени в системата на МВР. Предвид на това директора на ОДМВР - Пловдив е изготвил предложение рег. № Я-3604/14.04.2009 г. до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР овластява органа по назначаване едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е конкретния случай. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от органа по чл. 246 от ЗМВР - министър на вътрешните работи и има съдържанието, предписано от чл. 269 от ППЗМВР. Обстоятелството, че посочения в справката и възприет от органа по назначаването осигурителен стаж, не е оспорен от жалбоподателя, налага извод за наличие на предпоставки по чл. 69, ал. 2 от КСО и за наличие на основание за приложение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на конкретните материално правни норми - в случая нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазени са и минимално изискуемите за прилагане на тази правна норма административнопроизводствени правила и в тази връзка доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни. Не е допуснато и нарушение на ТП № 6/2007 г. при издаване на оспорения административен акт, тъй като то се отнася до прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която представлява самостоятелно правно основание за прекратяване на служебното правоотношение и различно от това посочено в т. 13 от същия законов текст и изискването за наличие на двете кумулативни предпоставки - стаж и възраст са относими именно при прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят навежда оплакване, че е освободен от длъжност, която не е заемал и от структура, която не е съществувала, които също се явяват неоснователни. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Нормата е създадена в полза на държавните служители и е израз на принципа на стабилитет на служебното правоотношение, залегнал в разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавния служител, приложима на основание § 1а от ДР на ЗМВР. Фактът на приемане и влизане в сила на нов Закон за МВР не влияе на съществуващите служебни правоотношения, те не се прекратяват, а се запазват. Това запазване касае държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност, само званията и ранговете се преобразуват се в съответните категории, съгласно ал. 2 от § 3 на ПЗР на ЗМВР. Нормата създава задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, в които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Тези заповеди нямат правопораждащо действие по отношение на служебното правоотношение, нито го преобразуват по начин различен от предписания в закона - досежно премахване на званията и ранговете и присъждане на категории. Ето защо липсата на конкретизираща заповед не следва да се тълкува в ущърб на служителя, но и не следва да се приема като обстоятелство, имащо отношение към съществуването на служебното правоотношение. Допуснатото нарушение не е съществено и не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт. Освен това по силата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР създадените с този закон областни дирекции са правоприемници на активите и пасивите на съществуващите дотогава структури. Изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗМВР е относимо към новооткритите областни структури при действието на вече на този закон, но не и по отношение на съществуващите такива съгласно посочения параграф. Неоснователни са възраженията несъответствие на акта с целта на закона. Несъответствие със закона евентуално би бил налице при наличие на превратно упражняване на власт от страна на административния орган за постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства. По силата на чл. 146, т. 5 от АПК противоречие с целта на закона е основание за отмяна на акта, но то подлежи на доказване в съдебното производство. В настоящия случай целения резултат е пенсиониране в съответствие с ЗМВР и е постигнат. С оглед посочените обстоятелства, настоящата съдебна инстанция следва да направи извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение