Решение № 929 от 27.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенцията за социално подпомагане (АСП) срещу решение 7874 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 9493/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е жалбата на АСП срещу решение 662 от 30.08.2021 г.на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 365/2018 г. по описа на КЗД е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба КЗД, чрез процесуален представител юриск. Главчев, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето на същото в сила и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ установил, че производството пред КЗД било образувано след извършена проверка от служители на Комисията в дирекция Социално подпомагане Бургас, филиал Средец гр. Средец. В хода на проверката било установено, че от входната врата на сградата до третия етаж, където се намирали служителите на дирекцията архитектурната среда е недостъпна, поради което придвижването на хора с увреждания до служителите било затруднено. За тази констатация бил съставен протокол, който заедно с доклад от 09.07.2018 г. бил представен на председателя на КЗД с предложение за образуване на производство. С решение 662 от 30.08.2021 г. КЗД, приела, че АСП поддържа архитектурна среда, която затруднявала достъпа на лица с увреждания до и в сградата на дирекция Социално подпомагане Бургас, филиал Средец гр. Средец, което било прието за дискриминация по признак увреждане и на основание чл. 47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. наложила на АСП имуществена санкция в размер на 700 лева. На следващо място на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. АСП следвало в шестмесечен срок да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително и такива с ограничена подвижност. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд приел, че съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се определя като дискриминация. Административният съд изследвал разпоредбите на чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, с която е дадена дефиниция на понятието дискриминация по признак увреждане и на чл. 9, с който е въведено изискването за достъпност на архитектурната среда, съгласно който държавите ратифицирали конвенцията са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността, с оглед действащата разпоредба на чл. 4 от ЗЗЗДискр., която забранява всяка форма на дискриминация, основана на признак увреждане. На следващо място, административният съд приел, че изискването за осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда засяга всички правни субекти, които осъществяват контрол върху публично място, като това задължение произтичало от нормата на чл. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, действала до 12.02.2021 г., както и от разпоредбите на сега действащата Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. С оглед на изложеното, административният съд приел, че задължението за създаване и поддържане на достъпна архитектурна среда е на АСП, още повече, съгласно договора, с който било учредено правото на ползване върху част от имота собственост на Община Средец, поддържането и текущите ремонти на отдадените под наем имоти или части от имоти общинска собственост се извършват от наемателя или ползвателя, включително и трайните подобрения. Като приел, че изграждането и поддържането на достъпна среда е свързано с експлоатацията на имота, първоинстанционния съд, счел че всички промени отнасящи се до архитектурното преустройство за осигуряване на достъпна среда следва да се предприемат от АСП, поради което отхвърлил жалбата на АСП срещу решение 662 от 30.08.2021 г. на КЗД. При тези фактически данни Административен съд София град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Както е приел административният съд достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в настоящия случай това е Агенцията за социално подпомагане. Това задължение е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. В този смисъл обосновано административният съд е приел, че КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2 б. "б"). Не се споделя и касационното оплакване, че в конкретния случай не е налице форма на дискриминация, тъй като следвало безспорно да се установи, в резултат на определено решение, че дадена група е поставена в неблагоприятно положение, като се направи съпоставка с друга група, която не притежава характеристика - предмет на защита за сравнение. Както правилно е посочил административният съд неосигуряването на достъпна среда е въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение, не е необходимо да се установява, че при предоставяне на услугите в дирекция Социално подпомагане гр. Бургас, филиал Средец конкретни лица с увреждания са били третирани по-неблагоприятно от други лица, които не притежават този защитен признак. Липсата на достъпна среда сама по себе представлява неравноправно третиране, като не позволява на лица с увреждания да участват самостоятелно и пълноценно в обществения и социалния живот. Предвид изложеното изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения пред нея административен акт е правилен. В заключение изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като форма на дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е справедлива и мотивирана, а наложената административна мярка задължително предписание е законосъобразна. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а искането на ответника по касация КЗД е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК размерът на същото съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,