Решение № 9940 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А., гражданин на Египет, подадена чрез пълномощника му адв. Мадин, срещу решение 6739 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 7565/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С това решение е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед 4379 ПАМ-630/10.07.2024 г., издадена от ВПД началник на ГПУ-Калотина, с която му е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход - Египет. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е съобразил допуснатите нарушения на чл. 34 и 35 АПК, изразяващи се в неизясняване на необходимите факти и обстоятелства от страна на административния орган и неизслушване на чужденеца относно обстоятелствата, свързани с личното му положение и обвиненията спрямо него. Твърди, че връщането му в страната на произход би довело до възможно накърняване на правото му на живот и би го подложило на нечовешко или унизително отношение или наказание, в нарушение на забраната на по чл. 2 и чл. 3 ЕКПЧ и чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Сочи, че при издаването на процесната ПАМ не е било съобразено наложеното му наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, общото състояние на държавата му на произход, както и условията в египетските затвори. Претендира отмяна на решението на Административен съд София-град, ведно със законните последици от това. Ответникът ВПД началник на ГПУ-Калотина, чрез упълномощен юрисконсулт Пейчев, с писмена молба оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. М. А., гражданин на Египет, срещу заповед 4379 ПАМ-630/10.07.2024 г., издадена от ВПД началник на ГПУ-Калотина, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ - връщане до страна на произход - Египет. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в докладна записка с рег. 4379р-20278/10.07.2024 г., изготвена от командир на отделение в 01 ГОДГ на ГПУ Калотина, към която е направено препращане. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е счел, че изцяло е осъществен състава на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, посочен като правно основание за налагане на ПАМ - връщане се налага по отношение на чужденец, за когото има влязъл в сила отказ за международна закрила. Прието е, че заповедта е издадена при обвързана компетентност за органа, след като е осъществен фактическият състав на цитираната законовата норма. Преценено е, че чужденецът не принадлежи към категории уязвими лица, както и че липсват негови социални или културни връзки с България. Първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства за участие в политически протести, задържане и постановена осъдителна присъда са относими към производството по предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Съдът е посочил, че такива твърдения са били формулирани в проведеното и приключило производство по предоставяне на убежище, но са били отхвърлени като недостоверни и неоснователни с влязло в сила съдебно решение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, административният орган е изложил фактически мотиви за направената преценка и е посочил правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им, са императивни и задължителни за компетентния орган. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт. Правилно първостепенният съд е установил, че спрямо касационния жалбоподател е налице влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила - решение 1991 на Административен съд Хасково по адм. дело 345/2024г., влязло в сила на 13.06.2024 г. С оглед на това, соченото от органа правно основание за налагане на ПАМ е безспорно установено от фактите по делото. Правилна е преценката на съда по отношение на представените от жалбоподателя доказателства за участие в политически протести, задържане и постановена осъдителна присъда. Точно е преценено, че наведените във връзка с тези доказателства възражения не са противопоставими по отношение на законосъобразността на процесната заповед. Правилно съдът е отчел, че същите са относими към производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и че са били вече отхвърлени в такова производство с влязло в сила решение на АС Хасково. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решение, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Изводите му почиват на ясна и безспорно установена по делото фактическа обстановка. Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизслушване на чужденеца относно обстоятелствата, касаещи личното му положение. Процедурата по прилагане на ПАМ по специалния ЗЧРБ, с оглед характера и предназначението й, започва, развива се и приключва по почин на органа, който при формиране на завършващото я волеизявление дължи преценка на дефинираното в чл. 44 ЗЧРБ конкретно проявление на принципа на съразмерност. Видно от данните по делото, неизслушването на засегнатото лице не може да се квалифицира като отменително основание, защото не засяга материалната законосъобразност на разпоредената мярка на държавна принуда. Още повече, неучастието на чужденеца в административното производство не му е попречило да организира адекватно защитата си пред съда. Освен това спецификата на регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, поради което допуснатото отклонение от общите правила на административния процес е оправдано от легитимна цел. В случая соченото нарушение не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. Съгласно правната теория и съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, тоест такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Неоснователни са и твърденията на касатора за нарушение на ЕКПЧ и чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ предвижда, че чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Правилно административният съд е приел, че не са налице доказателства за риск за живота и свободата на чужденеца или за опасност от преследване, изтезание или нечовешко отношение. Принципът non refoulement не е приложим, тъй като чужденецът, след като е влязъл не по законоустановения ред в страната, пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата му, е бил длъжен да представи незабавно уважителна причина за незаконното си влизане. По делото такива доказателства не са ангажирани. Напротив, чуждият гражданин е бил задържан при опит да премине нелегално българо-сръбската граница, с крайна цел Нидерландия. В настоящото съдебно производство също не се представят доказателства, от които да се обоснове извод, че е налице страх от лично преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение на чужденеца поради неговата раса, религия и др. в страната му по произход Египет, поради което няма законова пречка за издаването на процесната ПАМ. Въз основа на установеното следва да се приеме, че чужденецът е нелегален икономически емигрант, който търси начин за повишаване на жизнения си стандарт. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,