Решение № 8049 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от А.Александрова, в качеството й на директор, чрез процесуален представител юрк.Е.Дурчова, срещу Решение 3223 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 597/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на К. П. С. от гр.Русе е отменено ЕР 91323 от заседание 66 от 20.06.2024 г. на НЕЛК-София, с което е потвърдено ЕР 90119 от заседание 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ-Русе, в частта му относно срока на определения % ТНР 01.02.2025 г. и административната преписка е върната на НЕЛК-София за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че срокът на инвалидизиране е некоректно определен. Посочва, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като крайната дата на срока на инвалидизиране е първо число на месеца, през който е извършена последната медицинска експертиза. Касаторът оспорва решението и в частта за разноските, като сочи аргументи за прекомерност на присъденото от съда адвокатско възнаграждение. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на К. П. С. срещу ЕР 91323 от заседание 66 от 20.06.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания при НЕЛК-София. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. П. С., чрез процесуален представител адв. М.Батанова, с писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответниците Дирекция Инспекция по труда гр.Русе, ТП на НОИ - Русе, Регионална дирекция Социално подпомагане - Русе, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК към КОЦ Русе, редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. С касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл.144 АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е установил, че с ЕР 90664/14.03.2022 г. на ТЕЛК Русе К.С. е освидетелствана по документи, като й е определен 80% ТНР за срок от 2 години, т.е. до 01.03.2024 г. Със Заявление-декларация вх. 182023122085083 от 20.12.2023 г. К.С. е подала документите си до ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане срока на посоченото ЕР. Във връзка с подаденото заявление ТЕЛК към КОЦ Русе е издала ЕР 90119 от заседание 27 от 07.02.2024 г., с което е преосвидетелствала лицето по документи и е определила 75% ТНР за срок от една година, с крайна дата 01.02.2025 г. Решението е обжалвано пред НЕЛК - София, в частта на определената в пункт 11 дата, на която изтича определения срок на инвалидност 01.02.2025 г., която с ЕР 91323 от заседание 66 от 20.06.2024 г. /предмет на контрол в настоящото производство/, е потвърдила обжалваното ЕР на ТЕЛК към КОЦ Русе по отношение на срока на определения % ТНР. В мотивите си НЕЛК, позовавайки се на чл.69, ал.2 от НМЕ е потвърдила, че крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването - 01.02.2025 г. Съдът е установил и че К.С. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 80% ТНР, отпусната с разпореждане [номер] от 29.03.2024 г. на ТП на НОИ Русе, от 14.03.2022 г. до 01.03.2024 г., като предвид определения с ЕР 90119 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ - Русе нов процент ТНР 75% до 01.02.2025 г., при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО е определен друг размер на пенсията, която следва да се изплаща от 02.03.2024 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от НМЕ, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 49, ал. 1 от същия правилник, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът е посочил, че след като няма спор, че преосвидетелстването е извършено на дата 07.02.2024 г., а освидетелстването на дата 14.03.2022 г., административният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да приложи нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ съобразно целта, която законът е имал предвид. За крайна дата на срока на инвалидност е следвало да се определи датата 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г., като приетата от органа крайна дата на срока на инвалидност 01.02.2025 г. ощетява лицето с един месец от определяния едногодишен срок за инвалидност. Счел е, че с оспореното ЕР НЕЛК е нарушила и регламентираните в чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК принципи на законност, справедливост и съразмерност. В заключение е формирал извода, че НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона и тъй като естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, след отмяната на административния акт, делото следва да бъде изпратено като преписка на НЕЛК София за ново произнасяне по жалбата на К.С. против ЕР 90119 от заседание 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ Русе в частта му относно определената крайна дата на инвалидност, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения, съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на НЕЛК, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Спорният по делото въпрос е коя следва да е крайната дата на изтичане на определения едногодишен срок на инвалидност при извършено преосвидетелстване на 07.02.2024 г., след като първоначалното освидетелстване е извършено на 14.03.2022 г., с краен срок 01.03.2024 г. Началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране / задължителен елемент на всяко ЕР/, е момента в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане /пенсия за инвалидност/. Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл.69, ал.2 НМЕ/. С оглед изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с принципите на законност, справедливост и съразмерност, както и съобразно целта на закона за крайна дата на срока на инвалидност следва да се определи датата 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г. Приемането на друго разрешение, безспорно води до накърняване на правата на освидетелстваното лице. Настоящият състав споделя и извода, че законовата празнота и липсата на нормативно регулирано определяне на крайната дата на срока на инвалидизиране при хипотезата на по - ранно преосвидетелстване, извършено преди датата по чл. 69, ал. 2, така както изрично е уредена обратната хипотеза в чл. 69, ал. 3 от НМЕ, не освобождава административния орган да приложи принципите на законност и съразмерност, за да се постигне целта на закона. По изложените съображения, като е приел, че оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, основателна се явява претенцията на ответната страна - К. П. С. за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,