Решение № 15399 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2010 г.

Решение № 15399 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 10124/23.07.2010 г., по адм. дело № 2944/2010 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Мартин Николаев Иванов, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 10124/23.07.2010 г., по адм. дело № 2944/2010 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение е отменил заповед № РД 44-14/21.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Мартин Николаев Иванов, от гр. София е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши експерт в Общинска служба по земеделие - Панчарево при Областна дирекция "Земеделие" София-град към Министерството на земеделието и храните, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че административният орган не е диференцирал от множеството посочени в индивидуалния административен акт, установени нарушения в дейността на Общинска служба по земеделие - Панчарево тези, извършени от уволнения служител. Отбелязал е, че възпроизвеждането на констатациите от Доклад № КД01-39 от 26.11.2009 г. на директора на Инспектората в Министерството на земеделието и храните относно резултатите от извършената проверка, без отделните нарушения да са конкретизирани съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. и без да са посочени законовите норми, които във всеки един случай са нарушени от държавния служител води до порок във формата на атакувания административен акт. Констатирал е, че при провеждането на дисциплинарното производство не е извършено разграничение между допуснатите от Мартин Иванов и останалите служители нарушения. Общото позоваване в заповедта на разпределението на задълженията между отделните служители, на Заповед № РД-09-279 от 01.09.2009 г. на началника на службата, с която Мартин Иванов е определен за отговорник за землищата на с. Панчарево, с. Плана, с. Бистрица и с. Д. Пасарел, и със Заповед № РД -03-0184 от 10.09.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - София град, с която му е предоставено правомощието да подписва постановените от службата решения, без индивидуализиране на отделните нарушения при изпълнение на възложените му служебни задължения, не могат да доведат до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Направил е извода, че липсата на конкретно формулирани нарушения съобразно изискванията на чл. 97 от ЗДСл. опорочава заповедта, препятства и правото на защита на държавния служител. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила за неоснователни. Непосочването на конкретната материалноправна разпоредба, обуславяща ангажирането на дисциплинарната отговорност на Мартин Иванов, както и неизлагането на конкретни факти относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, правилно е квалифицирано от първостепенния съд като основание за незаконосъобразност на заповед № РД 44-14/21.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните съгласно чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. Възпроизвеждането в мотивите на оспорения административен акт на съдържанието на Доклад № КД01-39 от 26.11.2009 г. на директора на Инспектората в Министерството на земеделието и храните относно резултатите от извършената проверка на Общинска служба по земеделие - Панчарево при Областна дирекция "Земеделие" София-град, касаещ нарушения, допуснати при работата на визираната структура от администрацията на Министерството на земеделието и храните не може да замести законово изискуемото съдържание по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. на акта за ангажиране на дисциплинарната отговорност на уволнения служител. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Заявените разноски от ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени изцяло предвид липсата на възражение от страна на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същите съгласно договор за правна защита и съдействие - серия А 0157909/01.11.2010 г. възлизат на сумата от 1000.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав