Решение № 12827 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2018 г.

Решение № 12827 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Т. от [населено място], обл. [област], против решение № 2291 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2251 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 61 от Регламент № 883/2004 г., чл. 54, ал. 2, т. 4 от КСО и чл. 97, ал. 4 от ИК, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 151-004296-1/02.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Н. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за шест месеца, считано от 28.03.2017 г., в размер на 9. 60 лв. дневно. С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че размерът на паричното обезщетение е определен правилно, като е взето предвид среднодневното възнаграждение/среднодневния осигурителен доход от последната заетост в страната, независимо от продължителността й, но не повече от 24 месеца. Последната осигурена заетост на жалбоподателя преди упражняване на правото на парично обезщетение за безработица е в Република България за периода от 25.03.2017 г. до 27.03.2017 г., през който период той е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО във вр. с чл. 97, ал. 5 от ИК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от Изборния кодекс (ИК), съгласно която изплащането на възнаграждение на членове на секционни избирателни комисии, регистрирани като безработни и/или с право на социално подпомагане, не ги лишава от получаването на обезщетения и/или помощи, както и не изисква изменение на декларирани вече от тях обстоятелства. От фактическа страна е установено, че до 17.02.2017 г. жалбоподателят е работил във Великобритания, където е подлежал на осигуряване за безработица. През периода 25.03.2017 г. - 27.03.2017 г. е подлежал на осигуряване за безработица за упражняваната трудова дейност като член на секционна избирателна комисия в Република България. Видно от приложеното в административната преписка заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, жалбоподателят е упражнил правото по чл. 54а от КСО на 16.05.2017 г. Поради това за него е неприложима разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ИК, която се отнася до придобитите и вече упражнени права на обезщетения и/или помощи от членове на секционни избирателни комисии. Правото на жалбоподателя на парично обезщетение за безработица по подаденото от него заявление на 16.05.2017 г. и съответно декларирани към тази дата обстоятелства се преценява при зачитане на датата на прекратяване на осигуряването му, а това е 27.03.2017 г. През периода 25.03.2017 г. - 27.03.2017 г. лицето е упражнявало трудова дейност, за коя е подлежало на социално осигуряване за всички осигурени рискове по силата на специалната разпоредба на чл. 97, ал. 5 от ИК. Не се установява твърдяното в касационната жалба неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и на чл. 54, ал. 2, т. 4 от КСО при определяне на размера на осигурителния доход, върху който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. с § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в случаите, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. За придобиване на право на парично обезщетение за безработица разпоредбата на чл. 54а от КСО (националното законодателство) изисква лицето да е осигурявано за безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради това и при спазване на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО е извършено сумиране на периодите на осигуряване във Великобритания и Република България. Законосъобразно размерът на паричното обезщетение е определен, като е взет предвид осигурителният доход на лицето при последната му трудова заетост съгласно българското законодателство. В този смисъл е и съдебната практика, възприета в решение № 8501 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2018 г., VI о., решение № 3667 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 752/2017 г., VI о., решение № 3022 от 09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г., VI о., решение № 1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г., VI о., решение № 13560 от 09.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2016 г., VI о. и др. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният административен съд неправилно е отказал да кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза. На основание чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В разглеждания случай вещото лице е дало заключение за евентуалния размер на паричното обезщетение, изчислен при използване на максималния за Република България осигурителен доход за времето на зачетения осигурителен стаж във Великобритания. Така даденото заключение е без значение при разрешаване на правния спор относно реда и начина за определяне на обезщетението съобразно приложимия закон. На основание чл. 628 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Искането да бъде отправено запитване с въпрос относно тълкуване на нормата на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и колизията й с националното законодателство - чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, както и коя следва да е приложимата норма, е неоснователно. Необходимо е да се добави, че чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 регулира правила за сумиране на периоди на осигуряване, без да засяга определянето на размера на паричното обезщетение за безработица. Като е приел, че подадената жалба е неоснователна и я е отхвърлил, Административен съд- Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,