Решение № 11637 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 154/2016 г.

Решение № 11637 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 154/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. В. от гр. Г. Тошево, против решение № 146/18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 561/2015 г. по описа на Административен съд гр. Д., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № СП-14-695/18.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Г.. Тошево. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Г.. Тошево, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че правилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е действала към момента на постановяване на административния акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Д. е отхвърлена жалбата на Г. Г. В. против заповед № СП-14-695/18.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Г.. Тошево, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ за детето А. Г. А. на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед правилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. и в частност не е отговаря на изискванията по чл. 8в, т. 3 и т. 4 ЗСПД - молителката е записана като студентка редовно обучение на 21.07.2015 г., а детето е родена на 05.07.2015 г., тоест същата не е била записана за студентка преди раждането на детето, освен това е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на КСО. Според съда правилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г., но чието действие не е отложено. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Г. Г. В. е подала молба-декларация с вх. № СП-14-695/20.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Г.. Тошево за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Г. В. е родила дете на 05.07.2015 г., а от приложеното уверение № СК-07-50326/20.07.2015 г., издадено от Шуменски университет "Е. К. П." е видно, че същата е записана през учебната 2015/2016 г. като студентка в първи курс редовно обучение, а според удостоверение от същия университет с № РД-09-875/10.08.2015 г. към дата 21.07.2015 г. Г. В. има статут на студентка в редовна форма на обучение. По подаденото заявление е постановена заповед № СП-14-695/18.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Г.. Тошево, с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че не са изпълнени изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСПД. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 3 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето, а в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В случая е установено, че към датата на раждане на детето молителката не е била записана като студент в редовна форма на обучение, както и че получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, поради което същата не отговаря на всички изисквания за отпускане на помощта. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 94ГГ/0002/09.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Д.. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от Г. В. на 20.07.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило. Поради това, виждането на административния орган, възприето и от първоинстанционния съд, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави, не е съобразено с характера на правната норма и не може да бъде споделено. По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение не съответстват на приложимия материалния закон. Съдът неправилно е отхвърлил подадената жалба, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, тъй като изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСПД, чието неизпълнение е посочено като основание за постановения отказ, са въведени с изменението, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., не са били в сила към датата на подаване на молбата-декларация и затова са неприложими за случая. Следва да се посочи, че в същия смисъл е установената съдебна практика по сходни правни спорове, изразена, например в решения: № 4599/19.04.2016 г. по адм. дело № 3145/2016 г., № 6172/25.05.2016 г. по адм. дело № 802/2016 г., № 6289/27.05.2016 г. по адм. дело № 3443/2016 г., № 7093/14.06.2016 г. по адм. дело № 1284/2016 7839/28.06.2016 г. по адм. дело № 2963/2016 г. и др., всички на ВАС, шесто отделение. Разноски не са претендирани, включително и пред първата съдебна инстанция, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение