Решение № 54 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2015 г.

Решение № 54 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - В. моли да бъде отменено решение № 1871/23.09.2015 г. по адм. д. № 1266/2015 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № Р-08-1305312-091-01/06.01.2015 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "А. С. М агро" ЕООД по съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1305312-091-01/06.01.2015 г. на ТД на НАП-В., с който за м. 8 - 11.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 74 333,19 лв с лихви по фактури на "Арто-М" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 25, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като доставките на царевица по спорните фактури не са осъществени. Правилен е изводът на съда, че РА е издаден от компетентни органи, редовно овластени по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е и решение № 5/13.12.2016 г. тълк. д. № 10/2016 г. на ВАС. Съдът е обсъдил констатациите в РА, изброил е видовете представени доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, пътни листове, доказателства за притежавани МПС от транспортните фирми и е приел, че съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод за осъществяване на спорните доставки. Изброяването на доказателствата не представлява обсъждане на доказателствената им стойност. Повечето от представените товарителници не са подписани за получател и не подкрепят представените приемо-предавателни протоколи. Приел е също, че предвид договорите собствеността върху царевицата преминава в патримониума на ревизираното лице при натоварването на стоката, в който смисъл е т. 4 от договора за м. 11.2013 г., но не и останалите договори, приложени от страните по делото няколко пъти. В останалите договори, които са еднотипни в т. 4.2 е посочено, че стоката се приема в база в гр. Д., с. С. и с. Б. съответно. В договора от м. 11.2013 г. е посочено, че количеството се измерва по кантар на продавача, а в останалите договори е посочено в т. 2.2, че количеството на стоката се определя по кантарни бележки, пътно-прехвърлителни разписки или товарителници, издадени от база/база гр. Д., с. С. и с. Б. съответно. По делото са представени договори за наем, по които доставчикът е наемател на склад в гр. Д., на Околовръстен път и в с. С., а в с. Б. база има крайният клиент на ревизираното лице "С. Б."АД. Кантарни бележки за натоварването не са представени. Представени са кантарни бележки за доставките, извършени от ревизираното лице на неговите клиенти. По договора от м. 11.2013 г. при липса на кантарна бележка от продавача, натоварването на стоката от база на продавача в гр. Д. не е доказано, а съответно и преминаване на собствеността върху стоката в неговият патримониум. Складът в гр. Д. по същото време от същият наемодател е отдаден под наем и на ревизираното лице - видно от приложените договор между ревизираното лице като наемател и "Трансагро 2001" ЕООД от 3.01.2013 г. на л. 77 от папка 1/4 от преписката, като договорът е със срок една година за отдаване под наем на склад на Околовръстен път в гр. Д.. В папка 2/4 от преписката на л. 449 е приложен договор за наем на склад на Околовръстен път в гр. Д. от наемодател "Трансагро 2001" ЕООД и наемател "Арто-М" ЕООД със срок до 31.01.2014 г. И в двата договора не са посочени индивидуализиращи белези на предоставената складова площ, нито е посочен размерът й. Съдът следваше да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за права на "Трансагро 2001" ЕООД върху складови площи на Околовръстен път в гр. Д. и да събере доказателства прекратен ли е договорът за наем на същия склад с ревизираното лице. Съдът неправилно е приел, че изработените справки от вещото лице съдържат констатации, които не следва да проверява. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. По чл. 202 от ГПК съдът обсъжда заключението наред с другите доказателства по делото. Към заключението на вещото лице са приложени доказателства, които съдът следваше да обсъди наред с останалите доказателства по делото. По чл. 236, ал. 2 от ГПК в мотивите си съдът следва да изложи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. Преценката на доказателствата включва преценка на тяхната доказателствена стойност, която съдът е длъжен да извърши. Необсъждането на възражението на касатора, за липса на подписи за получател в товарителниците, за липса на кантарни бележки към пътно-прехвърлителните разписки за натоварването на стоката е съществено процесуално нарушение, както и необсъждането на доказателствената стойност на събраните пътно-прехвърлителни разписки и товарителници е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Предвид забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се обсъдят доводите на страните и събраните доказателства, както и доказателствената им стойност предвид възраженията на касатора. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,