Решение № 1322 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2015 г.

Решение № 1322 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антоанета Иванова Иванова от гр. Велико Търново срещу решение № 548 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 793/2014 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. В касационната жалба се конкретно не се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, но предвид изложеното в обстоятелствената част се налага извода за постановяването му в нарушение процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице ползване без правно основание. Разноски не се претендират. Ответната страна взема становище по касационната жалба в писмена защита и поддържат доводи, за неоснователност. Считат, че следва да се акцентира върху засягането на интересите на общината поради неплащането на консумативите и върху интересите на живеещите, поради нарушаване на обществения ред и спокойствие на другите собственици и наематели на жилища в сградата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа доводи, че по делото липсват доказателства, че тази заповед се отнася и към други лица живущи в едно домакинство. Липсват данни и жалбоподателката да е искала да бъде пренастанена в жилището след смъртта на майка си. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а по същество за ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на Иванова срещу Заповед № РД-22-1741/24.10.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе от наследниците на Калинка Колева Иванова имот общинска собственост-ап. № 2, ул. "Филип Симидов", находящ се в гр. Велико Търново. За да достигне до този извод съдът в мотивите си е приел, че в жилището предмет на заповедта за изземване е била настанена майката на жалбоподателката Калинка Иванова. След нейната смърт жилището е владяно от наследниците и без правно основание. Видно от удостоверение за наследници - л. 16 от делото, Калинка Иванова е починала на 11.02.2008 г. и е оставила като наследници жалбоподателката - Антоанета Иванова с адрес във Велико Търново и Йордан Йорданов с адрес в Монтана, с. Долно Белотинци. Съдът е приел, че спорен е въпросът относно ползване на процесното жилище без правно основание от жалбоподателката, но е счел този факт като доказан с оглед представената заповед за настаняване на нейната майка. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. По силата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Налага се извода, че за да е законосъобразен административен акт за изземване на имот, следва същият да касае от една страна имот - общинска собственост и същевременно да е налице при условията на кумулативност и някоя от законовите предпоставки - владеене или държане без основание, неизползване по предназначение или отпадане на необходимостта от него. В производството пред първоинстанционния съд не е имало спор, че процесния имот е частна общинска собственост, поради което е налице първата предпоставка за издаване на процесната заповед за изземване. Спорен между страните и като касационен довод за нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение е фактът, дали твърденията на жалбоподателката, че живее в жилището заедно с дъщеря си още от настаняването на майка в него т. е останал е неизяснен въпроса - налице ли е втората предпоставка за законосъобразност на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед-владеене или държане на имота без основание. В тази насока едниствено са останали твърденията на защитата на касаторката, че този извод следва от квадратурата на жилището което е 68 кв. м. и това сочи, че в него е живяла с дъщеря си и касаторката. Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало да укаже на страната, че за основанието за живее в жилището не се сочат доказателства и ако е преценил е следвало да изиска цялата преписка във връзка с издаването на оспорената заповед. Видно от представената Заповед № РД 22-357 от 17.06.2003 г. за настаняване в жилището същата е относима единствено за майката на касаторката, но липсва сключения договор с оглед изясняване на въпроса кои лица формират домакинството на настаненото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 45а от ЗОС условията и редът за настаняване в общински жилища се определя с наредба на съответния ОбС. В случая наредбата на Обс -Велико Търново не е приобщена като доказателства с оглед изясняване на твърденията на касаторката, че е живеела в жилището заедно с майка си и дъщеря си още от настаняването и през 2003 г., както се посочи по-горе в мотивите не е изяснен въпроса кои лица според наредбата са включени в домакинството и имали такива лица вписани в документите за отдаване под наем на правоимащата починала Калинка Иванова. Едва след изясняване на този спорен въпрос, би могло да се направи извод относно основанието за ползване на жилището без правно основание и от кой от наследниците (в обжалваната заповед са вписани наследници без да бъдат конкретно посочени). От удостоверението за наследници е видно, че наследниците са двама, а по делото не е конституиран като заинтересована страна другия наследник с оглед изписването им в оспорения административен акт без именно. Разпоредбата на чл. 153 от АПК определя кои са страните и кои са заинтересованите страни в производството и след като актът е насочен към наследниците е следвало съдът да прецени необходимостта от конституиране на останалите наследници. Що се отнася до доводите за неплатени консумативи, нарушаване на реда в жилището те са неотносими към настоящия правен спор по изземване на жилището на основание чл. 65 от ЗОС. С оглед на изложеното и приетите по настоящото производство доказателства от касатора се установява, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това е пречка да се прецени налице ли са предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, за издаване на оспорения административен акт. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна ще следва решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, трето отделение