Решение № 11382 от 9.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Ивайловград представлявана от кмета на общината Д. Овчарова срещу Решение 245/27.07.2022 год. постановено по адм. д. 134/2021 год. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на община Ивайловград срещу Решение 3/15.03.2021 год. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково за предоставяне на натрупани средства за отчисления за обезвреждане на отпадъци. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което се иска отмяната му. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда за липсата на оспорване на решението от 01.03.2021 год. на Общото събрание на Сдружение За чисти Родопи и за приложимост на реда за оспорване по АПК. Твърди се, че съдът не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява. Ответникът община Кърджали чрез пълномощник адв. Пенчева в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като претендира в негова полза да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. При служебната проверка на атакувания съдебен акт Върховният административен съд намира, че същият е частично недопустим, а в допустимата му част е правилен. С оспореното Решение 3/15.03.2021 год. на директора на РИОСВ - Хасково е дадено съгласие да бъдат предоставени на община Кърджали заявените средства в размер на 3 381 774 лева за финансиране на Етап 1. Проект "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали" и обслужваща инфраструктура, обслужваща Клетки 2 и 3", като делът на разходите за всяка община определен пропорционално на населението е както следва: от община Кърджали - 1 895 268, 52 лева; от община Ардино - 68 760, 83 лева; от община Джебел - 258 319, 79 лева; от община Ивайловград - 83 200, 20 лева; от община Кирково - 495 514, 74 лева; от община Крумовград - 457 847, 75 лева; от община Момчилград - 10 459, 38 лева и от община Черноочене - 112 402, 79 лева. Разпоредено е сумата да се преведе от банковата сметка за чужди средства на РИОСВ - Хасково по посочена в заявлението банкова бюджетна сметка на община Кърджали. По делото от фактическа страна е установено, че производството пред РИОСВ - Хасково е образувано по заявление с изх. 32-00-38/04.02.2021 год. от община Кърджали - собственик на Регионален център за управление на отпадъците гр. Кърджали съдържащо искане за изразходване на част от натрупаните отчисления от общини Ардино, Черноочене, Крумовград, Момчилград, Кирково, Джебел, Ивайловград и Кърджали по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците по банковата сметка за чужди средства на РИОСВ - Хасково за финансиране на Проект "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на регионален център за управление на отпадъци - Кърджали, обслужваща инфраструктура на клетки 2 и 3 (Етап 1) и изграждане на система от домашни компостери за предотвратяване на образуването на биоразградими отпадъци (Етап 2) на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали". Размерът на исканите средства е 4 508 184 лева. В заявлението е посочен и делът на разходите за всяка община определен пропорционално на населението й. Към заявлението са приложени копия на изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба 7 от 19.12.2013 год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци ( Наредба 7), документи: Протокол от решение на общото събрание на сдружението от 08.12.2020 год., Договор 17210-03/02.12.2020 год. между община Кърджали и ГДСА гр. Кърджали с предмет "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на регионален център за управление на отпадъци - Кърджали и обслужваща инфраструктура на клетки 2 и 3". При съпоставяне на разпределените разходи и наличните средства от отчисления по чл. 64 от ЗУО за общините - членове на сдружението по сметката за чужди средства на РИОСВ - Хасково е установено, че има недостиг на средства при следните общини: Ардино, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Момчилград и Черноочене. Заявителят - община Кърджали е уведомен с писмо на РИОСВ - Хасково изх. 0-63-4/22.02.2021 год. за констатираните нередовности. Изискано е да се представи в РИОСВ - Хасково ново решение на общото събрание на сдружението за ново дялово разпределение съобразено с наличните средства от отчисления по чл. 64 от ЗУО в сметката за чужди средства на РИОСВ - Хасково преведени от членовете на сдружението и коригирано заявление, в което исканите средства съответстват на наличните суми. В РИОСВ - Хасково е постъпило коригирано заявление по чл. 25, ал. 1 от Наредба 7 с вх. О-115 от 05.03.2021 год. като размерът на исканите средства е 3 381 774 лева, а предназначението им е за осигуряване на финансиране и реализиране на Етап 1, Проект "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали" и обслужваща инфраструктура обслужваща Клетки 2 и 3" като е посочено, че делът на разходите за всяка община е определен пропорционално на населението. В изпълнение на чл. 25, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 7 към заявлението са приложени копие от посочения договор за инженеринг и копие от Протокол от заседание на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел "За чисти Родопи, проведено на 01.03.2021 год., с който е дадено съгласие за използване на сумата в размер на 3 381 774 лева с включен ДДС, необходима за реализиране на Етап 1 от Проект "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали и обслужваща инфраструктура, обслужваща Клетки 2 и 3". Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че решението е законосъобразен административен акт и е отхвърлил оспорването му. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 25, ал. 7 от Наредба 7/2013 година - директор на РИОСВ гр. Хасково, предвид искането от община Кърджали като собственик на РЦУО и териториалния обхват на РИОСВ-Хасково съгласно Приложение към чл. 1, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Спазени са изискванията на чл. 59 от АПК относно формата на административния акт като в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е в съответствие с материалноправните разпоредби. Според решаващия съд, предвид предназначението на отчисленията по чл. 64 от ЗУО при издаване на оспореното решение е спазено изискването в чл. 24, ал. 4 от Наредба 7. Във връзка с възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения с оглед наличието на незаконосъобразни решения на общото събрание на сдружението проведено на 01.03.2021 год., което не е съобразено от административния орган съдът е приел, че тези обстоятелства не следва да бъдат вземани предвид в производството по оспорване на решението. В подкрепа на този извод са изложени мотиви, че в чл. 26, ал. 6 от ЗУО е предвидено, че решенията на общото събрание подлежат на обжалване само от заинтересованите общини пред съответния административен съд по реда на АПК. След като жалбоподателят не е оспорил решенията на общото събрание на сдружението съдът не може да упражни косвен контрол за тяхната законосъобразност на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Първостепенният съд е преценил, че община Ивайловград видно от подадената жалба е узнала за решението на общото събрание на сдружението и не го е оспорила по предвидения в АПК ред, тоест, макар и да не е била известена за взетото решение на сдружението е узнала за него (както е посочено в жалбата) и не го е обжалвала, както предвижда разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ЗУО. Според чл. 64, ал. 1 от ЗУО за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред определени в наредбата по чл. 43 от закона. Съгласно ал. 3 отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. За осигуряване на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото като ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства на база на количествата отпадъци, които е депонирал. Отчисленията имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. Натрупаните средства от отчисления имат целево предназначение и се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци. На основание чл. 66, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини се включват в план-сметката по ал. 3 като разход за дейности по ал. 1, т. 2 за годината, в която подлежат на превеждане от общината по съответната сметка. Натрупаните средства от обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, когато се правят за битови отпадъци от общини са друг източник на финансиране на разходите от план-сметката в годината на извършване на съответния разход. С оспореното Решение 3/15.03.2021 год. на директора на РИОСВ - Хасково е посочено, че делът на разходите за всяка община, определен пропорционално на населението е както следва: от община Кърджали - 1 895 268, 52 лева; от община Ардино - 68 760, 83 лева; от община Джебел - 258 319, 79 лева; от община Ивайловград - 83 200, 20 лева; от община Кирково - 495 514, 74 лева; от община Крумовград - 457 847, 75 лева; от община Момчилград - 10 459, 38 лева и от община Черноочене - 112 402, 79 лева. Процесното решение на директора на РИОСВ-Хасково в разпоредителната му част освен пълния размер на средствата за изразходването, на които е дадено съгласие от директора на РИОСВ-Хасково инкорпорира и размерите на средствата от отчисленията за всяка от общините-членове на сдружението, които ще бъдат изразходвани за финансиране на проекта. Настоящата касационна инстанция счита, че за касатора липсва правен интерес от обжалване на решението в частта му относно разходите на средствата натрупани от направените отчисления от останалите общини. Решението на директора на РИОСВ в частта му досежно размера на средствата получени вследствие направените отчисления от община Кърджали, община Ардино, община Джебел, община Кирково, община Крумовград, община Момчилград и община Черноочене не рефлектира негативно върху правната сфера на жалбоподателя и не засяга пряко негови права или законни интереси. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, която обуславя процесуалната допустимост на жалбата. За нейното наличие съдът е задължен да следи служебно и то във всеки един момент на административно-съдебното производство. След като в конкретния случай не е налице правен интерес от обжалване от страна на община Ивайловград на решението в частта му касаеща общините Кърджали, Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград и Черноочене, то подадената първоинстанционна жалба по отношение на тази част от решението е процесуално недопустима. В тази част от съдебното решение са налице условията на чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на същото и прекратяване на производството Обжалваното съдебно решение, в останалата му част, с която жалбата на Община Ивайловград срещу решението на директора на РИОСВ е отхвърлена е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на съда досежно приложимостта на предвидения в чл. 26, ал. 6 от Закона за управление на отпадъците ред за обжалване на решенията на общото събрание на сдружението. Решенията на общото събрание подлежат на обжалване само от заинтересованите общини пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от подадената пред първоинстанционния съд жалба общината е узнала за приетото решение от 01.03.2021 год. на общото събрание на Сдружение За чисти Родопи, с което е дадено съгласие за използване на сумата в размер на 3 381 774 лева (както и за решението по т. 2 от дневния ред), но не са предприети действия за обжалването му/им по надлежния ред на чл. 26, ал. 6 от ЗУО. Използван е друг ред за защита, а именно този по чл. 25, ал. 6 във вр. ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Решението е оспорено пред Окръжен съд Кърджали, който с Решение 14 от 18.05.2022 г. (имащо характер на определение) е оставил без разглеждане предявеният от община Ивайловград иск като недопустим и е прекратил производството по делото, поради пропускане на преклузивния срок за предявяването му. Този ред обаче не е надлежния ред за обжалване на това решение, тъй като съгласно изрично предвиденото в чл.26, ал.6 от ЗУО решенията подлежат на обжалване пред административните съдилища по реда на АПК. Предвид изложеното от самия жалбоподател твърдение в подадената пред Административен съд Кърджали жалба, че актът е доведен до знанието му и след извършената проверка от административния съд относно липсата на производство по обжалване на решението на сдружението За чисти Родопи пред административния съд, настоящият съд намира формираните от първоинстанционният съд изводи относно валидността на решението на сдружението и невъзможността от осъществяване на косвен съдебен контрол, за правилни и обосновани. В тази връзка неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неправилност на формираните от решаващия съд изводи относно липсата на такова. Правилно съдът е приел, че оспореното решение съответства на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба 7 и дейностите, включени в проекта и във връзка с реализирането на които с процесното решение е дадено съгласие за изразходване на натрупаните средства от отчисления, попадат в хипотезите на чл. 24 от Наредба 7 (не води до различен извод обстоятелството, че видно от подаденото заявление и проведената между община Кърджали и РИОСВ-Хасково кореспонденция същите са в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от Наредба 7, а не в посочените от съда чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3). Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При този изход на спора и своевременно заявените претенции искането на касатора община Ивайловград за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е неоснователно, тъй като настоящата касационна инстанция обезсилва частично съдебното решение и приема, че касаторът не е имал право да обжалва Решение 3/15.03.2021 год. на директора на РИОСВ - Хасково в частта, с която се дава съгласие заявените суми от общините Кърджали, Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград и Черноочене да се разходват за финансиране на Етап 1. Проект "Инженеринг (проектиране строителство и авторски надзор) на клетки 2 и 3 на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали" и обслужваща инфраструктура, обслужваща Клетки 2 и 3". В останалата част касационната жалба е неоснователна. Основателно е искането на ответника по касация община Кърджали за присъждане на направените разноски представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, предвид което касаторът община Ивайловград следва да бъде осъден да заплати в полза на община Кърджали разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение