Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел Оперативни дейности- София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 339/19.01.2021г. по адм. д. 10945/2020 г. по описа на Административен съд София, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С732-0084836 от 26.10.2020г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решаващият състав е игнорирал конкретната фактическа обстановка, както и съдържащите се в акта мотиви, които обстойно обосновават продължителността на срока на налагане на процесната принудителна административна мярка. Намира, че формираният извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед не е съобразен със степента, с която осъщественото нарушение засяга интересите на фиска. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба Г. Георгиев, действащ като ЕТ ГЕЦ-74- Г. Георгиев, гр. София не изразява становище по основателността й.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С732-0084836 от 26.10.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности- София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ ГЕЦ- Г. Георгиев, гр. София е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, стопанисван от търговеца, находящ се в гр. София и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, но нейната продължителност не е съобразена с тежестта на нарушението. Счел е, че изложените в акта мотиви не обосновават конкретния размер на срока на налагане на ПАМ, а това препятства преценката относно спазването на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията му досежно изложените в акта мотиви, обосноваващи продължителността на срока на наложената ПАМ. Решаващият състав е изложил конкретни доводи в тази връзка и въз основа на тях е формирал своите правни изводи. От фактическа страна е установено, че при проверка на 05.10.2020г. в търговски обект, стопанисван от търговеца, органите по приходите са извършили контролна покупка на обща стойност от 2 лв., за която не е издаден касов бон от наличното, регистрирано и в работен режим фискално устройство. Прието е, че осъщественото деяние съставлява нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС и е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. При тази фактическа установеност правилно първостепенният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, обуславяща прилагането на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. Противно на доводите на касатора, обосновано АССГ е приел, че в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че определеният със заповедта 14- дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Това заключение следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. За него в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Горният извод не се променя от обстоятелството, че при извършената проверка в обекта е констатирана касова разлика в размер на 12 лв. по - малко от дневния оборот, съгласно отпечатания КЛЕН. Така установената отрицателна фактическа разлика спрямо по- високата отчетена с ФУ сума също не обосновава заключението, че интересите на фиска са застрашени в такава степен, която да налага определената от органа продължителност на срока на ПАМ. Същият е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до същия краен извод АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение