Решение № 7548 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. М., гражданин на Сирия , против решение 16/02.01.2025г., постановено по адм. дело 1319/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. А. М. против Решение 11480/04.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание Х. А. М. не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител. Последният е депозирал писмено становище по съществото на спора, с което поддържа касационната жалба. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя писмена справка за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 11480/04.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След извършена комплексна преценка на данните от приобщената пред първата инстанция преписка, в т. ч. уведомление на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, до Дирекция социално подпомагане Харманли, Решения на Председателя на националното бюро за правна помощза предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и Заповед ЗД/Д-Х-Х-912/11.09.2024г. за определяне на длъжностно лице гарант за защита правата и интересите на малолетния при провеждане на административното производство, както и протокол рег. 43890/24.09.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю, ведно и с приложени справки относно военнополитическата и социалноикономическата обстановка в Сирийската държава, съдът установил релевантната за спора, фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, в най-кратък вид същите сочат, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена под 1540на 02.07.2024 г. от чужденеца / непридружен непълнолетен по смисъла на чл. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ/. В тази връзка, на 24.09.2024 г. в присъствието на преводач и определен съобразно изискванията на чл. 25 ЗУБ, процесуален представител, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал нелегално Сирия през м. юни 2024 г. за Турция, където останал около 20 дни, след което нелегално влязъл в България на неуточнена дата. Твърди, че е роден в [населено място], до гр. Манбидж, обл. Халеб, Сирия, като преди да напусне родината си живеел в същото населено място, където посещавал училище до 5 клас, където останали брат му, трите му сестри и баща му. Заявил е , че поддържа редовен телефонен контакт с близките си. Интервюираният отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, той или неговото семейство да са били заплашвани, както и да е имал проблеми със сирийските власти, да е членувал в политическа партия или друга организация, да е имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Заявява, че причините, поради които е напуснал страната си на произход, са военния конфликт, който в района на пребиваването му бил описан като вражда между кюрдските въоръжени отряди и Свободната сирийска армия. Не сочи пострадали сред близките му. Последните сражения на които е станал свидетел определя като случили се месец преди да напусне държавата си на произход. При тези данни, председателят на ДАБ е счел , че не са налице предпоставките на чл.8 и чл.9 ЗУБ и сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добро място на живот в държава от Европейския съюз. Решението на органа е постановено след подробно обсъждане на изтъкнатите от чужденеца по време на проведеното с него интервю твърде лаконични данни и след преценка за "най-добрия интерес на детето" по смисъла на чл. 6а ЗУБ. В този смисъл е издаденото и оспорено пред първата инстанция, решение. С атакуваното пред касационната инстанция решение административният съд приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърлил жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, при подробно обсъждане на установените по делото факти,в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г., административният съд приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. Преценени като спазени са и изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, включително предвид представения от социален работник от Дирекцията за социално подпомагане Харманли, отдел Закрила на детето социален доклад рег. 43890/17.10.2024г. и назначения на лицето по реда на чл. 25 ЗУБ адвокат. При комплексна преценка на горните обстоятелства и след обсъждане съображенията, изложени в сезиралата го жалба първоинстанционният съд постановил оспорения съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която се възползва от процесуалната възможност на чл. 221, ал. 2 АПК да се позове на тях. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Данните от приложените по делото доказателства, в това число от протокола от проведеното с чуждия гражданин интервю на 24.09.2024 г., не налагат различен от формирания от административния орган извод, обосновано възприет и от първоинстанционния съд, че при съобразяване на разказаната от заявителя бежанска история, единственият обоснован извод, който може да бъде направен е, че чужденецът е лице, търсещо по-добър живот в сигурна държава в Европейския съюз, а не международна закрила. При това обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо сирийския гражданин в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки, относно ситуацията в тази държава, сравнена с такива от други независими международнопризнати и независими източници. Така, според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. Hay'at Tahrir al- Sham (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо/Халеб, бързо след това са присъединени Идлиб, Латакия и Хама. До 8 декември 2024 г. въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Башар ал Асад напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, Ahmad al-Sharaa, за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на Асад, извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в Сирия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство Асад, управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната. В първата на гонения са подложени населяващата района компактна маса алеуити, а във втората област преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Предвид липсата към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, може да се приеме, че направеното от страна на Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) заключение в техен доклад за Сирия от 2024г., според което, разглеждайки показателите, може да се заключи, че степента на безразборно насилие в Халеб/ Алепо достига толкова високо ниво, че са показани сериозни основания да се смята, че цивилен, върнат в провинцията, би бил изправен пред реален риск да бъде изложен на сериозната заплаха, посочена в Член 15, буква в) от Конвенцията за бежанците, е неактуална. Доколкото Халеб/Алепо е сред първите провинции, които се присъединиха към въстанието срещу правителството на Асад през 2011 г., а чужденецът е обитавал [населено място], до град Манбидж в тази провинция, където продължава да живее семейството му, то може да се заключи, че обитаващото района население е сред тези, чиято страна е взела надмощие и е получила политическата власт. В тази връзка категорично може да се заключи, че в провинция Алепо и в страната като цяло безогледно насилие липсва. Всички изложени по-горе съображения не налагат извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. При отчитане на възприетия в цитираната по-горе практика на СЕС алгоритъм на обратнопропорционална зависимост, според който по-голямата способност на молителя да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, предопределя и по-ниска степен на безогледно насилие, която отключва възможността за предоставяне на субсидиарна закрила. В чл. 20, § 5 от Директива 2011/95/ЕС висшият интерес на детето е издигнат в първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно е отчетено и в оспореното съдебно решение и в оспорения административен акт, правата на детето не са нарушени и по отношение на него не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие в Сирия. Правилно при формиране на крайния си извод първоинстанционният съд е преценил и обсъдил всестранно данните по делото, получени в протокола за разпит на чужденеца рег. 43890/24.09.2024 г. от проведеното интервю, че цялото семейство на чужденеца /баща му, брат му и трите му сестри продължават да живеят в Уреда, област Халеб, Сирия. Т.е. там детето ще продължи да се развива в семейна среда и доколкото са налице данни, че майка му е починала, ще получава подкрепа от единствения си пълнолетен роднина. От друга страна данните от интервюто сочат, че заявителят е учил до пети клас и е прекратил образованието си. Същият не излага доводи, че е бил възпрепятстван от международния конфликт и че желае да продължи образованието си, поради което тези обстоятелства също следва да бъдат взети предвид. както и че според представените по делото справки за ситуацията в Сирия, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад през месец декември 2024 г., към 31.03.2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, като считано от 27.11.2024 г. около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход в тази държава. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,