Решение № 53 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2011 г.

Решение № 53 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 314 от 17.06.2010 г. по в. гр. дело № 324/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, четвърти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 4 от 06.01.2010 г. по гр. дело № 141/2005 г. на Пещерския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителя искове по чл. 108 ЗС: а/ срещу [община] за признаване собствеността и предаване на владението на * кв. м., ползвани от общината за заседателна зала в сграда, находяща се в парцел *. в кв. * по плана на [населено място], при граници: от юг - входно антре и стълбище за горните административни етажи, от изток - [улица], от север - ресторант "Р. светлини" и от заповед - пристройка и дворно място, ведно с парцел от * кв. м. с лице към [улица] - част от празно дворно място от целия парцел * в кв. * и б/ срещу [фирма], [населено място] за собственост на * кв. м. - част от ресторант "Р. светлини", при граници и съседи: от юг - помещението на сладкарницата, от изток - [улица], от север - останалата част от ресторанта и от запад - пристройка и дворно място и за предаване владението върху имота. Молителят поддържа, че [община] не е представила по делото оригинални документи и скици, с което не е позволила провеждане на нормално съдебно дирене, както следва: а/ общината нямала акт за частна общинска собственост и документ, доказващ правото на собственост върху сградата по чл. 58, ал. 1 и 2 ЗОС и решение на ОС за преобразуване на частната в публична собственост по чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОС, а представените два акта с № * от * г. за преобразуване на държавна в публична общинска собственост били с различно невярно съдържание; б/ нямало утвърден проект за преустройство на част от помещенията на сладкарницата в заседателна зала, поради което не можела да се определи точната й квадратура; в/ представените от общината две скици на имот * от кв. 94 по плана от 1959 г. били с невярно съдържание и нямали оригинали, не били издадени и заверени от отдел "Т.", тъй като не били копия на утвърдения план на града; в/ земята не била одържавявана, включително и * кв. м. на празното дворно място зад сградата и нямало съставени актове за държавна или общинска собственост; г/ административният орган одобрил Ч. на имот УПИ *. в кв. 111 по плана от 1985 г., като оформил възстановения парцел от * кв. м., в които било предвидено петно за строеж на масивна двуетажна постройка на * кв. м., при граници и съседи: от юг - сградата, от запад - [улица], от север - имот * и от изток - дворно място; д/ твърди, че след като е легитимиран с *% идеални части съсобственост от партерния етаж с влязла в сила заповед № 135/29.10.1999 г. на Областния управител, тези права се простирали върху всички помещения на същия етаж. Молителят твърди, че след като административният орган оформил възстановения му парцел от * кв. м. в имот УПИ * от кв. * по плана от 1985 г., предложил на [община] да постигнат споразумение за прекратяване и на съсобствеността на партерния етаж от сградата при условията на чл. 36 ЗС, като общината да изплати неговия дял от имота в първа зона по начални тръжни цени за продажба на общински жилища в трета зона. С молба от 13.07.2011 г. молителят твърди, че в решението на районния съд са обсъждани документи, които не били внасяни официално в съдебно заседание и се отнасяли за друг имот, който не бил предмет на съдебния спор, както следва: а/ в удостоверение № 11-02-227 от 13.12.2005 г. били включени неподкрепени с доказателства твърдения - описана била триетажната сграда в имот УПИ * в кв. * с обща застроена площ * кв. м. без да бил представен А. № * от 15.11.1958 г., използван от общината за съставяне на други документи; б/ общината представила в областната управа два акта с № */* г. с различно невярно съдържание, с което правила опит да преобразува държавния имот директно в публична общинска собственост, които нямали оригинали, но областният управител не ги приел като доказателства при издаване на заповедите за възстановяване на имотите; б/ твърдяло се, че общината е собственик на * кв. м. от партера, които се представяли като процесния имот, без да били представени акт за държавна собственост и документи, удостоверяващи правата на собственост на общината съгласно чл. 58, ал. 1 и 2 ЗОС, както и решение на ОС за евентуалното преобразуване на частна в публична собственост съгласно чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОС; в/ не бил представен утвърден проект за строителство на улица и други документи, обосноваващи необходимостта от нейното строителство съгласно ЗУТ. Реално улица в двора, според молителя няма и същият бил разделен на две нива с праг със свободен достъп от двете улици; г/ твърденията за платени пари за изкупен имот били неверни, тъй като не били представени оригинални документи за това; д/невярно било и твърдението за извършено отчуждаване за улица, без да била представена заповед за това; е/ районният съд бил обсъдил получените жилищно-компенсаторни записи за два декара в м. "У. Д.", които не били внесени в съдебно заседание и не били обект на това производство, като обявил, че същите записи са за обезщетение за имота в УПИ *., без да имало документ. Молбата от 13.07.2011 г. отново възпроизвежда твърденията /т. т. 1 - 3/, съдържащи се в първоначалната молба, а в т. 4 се твърди, че не е била представена скица № * на имот * от кв. * по плана на града от 1959, приложена към преписката в Областната управа, обхващаща "наследствения имот в реални граници с площ * кв. м., от които * кв. м. празно дворно място зад сградата и е идентична с имот УПИ *. от кв. * по плана от 1985 г. по площ". Със заявление с вх. № 9619 от 02.11.2011 г. молителят отново възпроизвежда в съкратен вид твърденията, съдържащи се в първоначалната молба, както и в молбата от 13.07.2011 г. С т. н. допълнителни бележки с вх. № 1001 от 30.01.2012 г. молителят отново поддържа, че ответната община доказвала права с документи с невярно съдържание, а районният съд не изискал представяне на оригинални доказателства; че окръжният съд погрешно обявил, че има иск за собственост на 219.44 кв. м., въпреки че зала с такива размери нямало, а съществуващата зала била 184.94 кв. м. Твърди, че съдът не отчел, че по негово предложение били водени преговори за уреждане на въпроса съгласно чл. 36 ЗС с уточнени условия. Към допълнителните бележки е приложил подписан от него документ, озаглавен "Договор за замяна на недвижими имоти" с дата 10.2009 г. Ответникът по молбата за отмяна [община] е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 10.06.2011 г., т. е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който е започнал да тече не по-рано от 5.05.2011 г., на която дата е постановено определение № 476 по гр. дело № 1423/2010 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 314 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 324/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по жалба вх. № 3470 от 20.07.2010 г., подадена от В. А. В. /молител в настоящото производство/. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК въззивното решение влиза в сила с постановяване на определението, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. В производството по чл. 303, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице основанията, лимитативно предвидени в т. т. 1 - 7 на посочената разпоредба, които се установяват с писмени доказателства. Такива писмени доказателства, пряко удостоверяващи наличието на основание по чл. 303, ал. 1 ГПК молбата за отмяна не съдържа. В производството по молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК не подлежат на проверка доводи за нарушение на материалния закон или за необоснованост на влязлото в сила решение, а основания за отмяна поради съществени процесуални нарушения съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК са само такива нарушения, допуснати от съда, които са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото /напр., не е била призована за заседанието, в което делото е решено или когато призоваването е било несвоевременно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Оплакванията за неправилност на атакуваното влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд не могат да се квалифицират като основания за отмяна от категорията на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1 - 7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК не е производство за обжалване на решенията. Представеният с допълнителните бележки /вх. № 1001 от 30.01.2012 г./ "Договор за замяна на недвижими имоти" с дата 10.2009 г., носещ подписа на молителя, не е от естество да удостовери новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За водени преговори за доброволно уреждане на спора между страните ищецът /сега молител/ е представил в заседанието на 6.10.2009 г. пред Пещерския районен съд /л. 441 от гр. дело № 141/2005 г./ подписано от него копие от "Договор за замяна на недвижими имоти" от м. 10.2009 г. и делото е било отложено за друга дата, за да даде възможност на страните да постигнат спогодба. В обобщение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основание за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното въззивно решение и за повторно разглеждане и пререшаване на спора за собственост. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.